De-Sita.com

Етикет: детско творчество

  • Дигитално сафари: Разпознаване на животни в „мрежата“

    Дигитално сафари: Разпознаване на животни в „мрежата“

    През изминалата седмица в час по родинознание се превърнахме в дигитални изследователи, решени да разгадаем тайните на животинския свят. Вместо обичайните учебници, пред нас се бяха ширнали „дигиталните джунгли“ на Chromebook и Canva.

    Първата задача: разделяне на екипи, всеки от които щурмува определена територия – пухкави любимци, животни от фермата и диви обитатели в природата.

    Въоръжени с Chromebook, децата:

    • Изследваха: Потапяйки се в дигиталното море от информация, учениците откриха интересни факти за животните, техните малки и какво ни даряват (в случая с фермерските).
    • Създаваха: Canva се превърна в тяхна творческа пещера, където оживяваха пъстри страници с изображения и забавни иконки.
    • Представяха: Превръщайки се в истински експерти, децата представиха откритията си пред останалите.

    Какво още предстои:

    • Игра: „Познай животното“ – Учениците разпознават показвани на дъската изображения на животни и посочват дали са домашни или диви, както и местообитанието и името на малките им.
    • Книжка: Създаване на електронна пъстра книга с дигиталните страници за животните, сякаш описвайки дигитално сафари.
    • Викторина: Забавни въпроси, които да проверят кой е запомнил най-много за животните.

     

    А кой знае, може би някой ден ще се впуснем в истинско сафари, за да видим с очите си дивите обитатели на природата!

  • Час по „изненадваща“ математика

    Час по „изненадваща“ математика

    Влизам в класната стая. Усмихвам се и кимам с глава към третокласниците. Те знаят, че имаме час по математика. Подготвили са папките с учебните материали и очакват поредния час.

    Но не знаят, че всъщност това ще е по-различен час. Математика, да. Но малко по-.. изненадваща.

    Взимам маркера и се обръщам към дъската. С големи цифри започвам да изписвам трицифрени числа – без връзка между тях – напълно произволни. Пиша ги разпръснато на дъската. В мълчание. Когато съм готова сядам. Учениците са притихнали – чакат инструкции, но такива няма. Тогава им се усмихвам и казвам: „Това са числа – правете с тях каквото искате.“

    Децата се размърдват – усещат предизвикателството. „А може ли в екипи?“ – питат. Отговарям им, че може. Както и всичко друго – бели листа, маркери, цветни моливи, лепило – пълна свобода. Единственото важно – да присъстват числата от дъската.

    Започват плахо – измислят задачи за сравняване. Тари вдига ръка „А може ли текстови задачи?“. Кимвам за „да“. И тогава се „отприщват“, Жужене, усмивки, спорове, писане и триене. И после пак писане. Не разбират – часът свършва. Казвам им. „Може ли и другия час?“ – питат те. „Имаме човекът и обществото – само ако обвържете числата с този час!“. Няма проблеми за тях. Веднага включват фантазията и творчеството.

    А аз? Вървя между тях. Оглеждам, усмихвам се, давам съвет или идейка, ако се налага. Минавам на следващо ниво: „Сложете и отговорите, как да знам дали може да решите задачите, които съчинявате 😊“.

    Дори не ме забелязват – улисани в своите задачи.  В поредното предизвикателство. А резултатите? Вижте сами: