Етикет: математика

През изминалата седмица в класната стая реших да проведа забавна математическа дейност с моите първокласници. Целта? Да стимулирам тяхното творчество и математически умения, като им дам свободата да измислят задачи, използвайки числа, записани на дъската.

Започнах, като написах на дъската няколко произволни числа, например: 15, 8, 3, 7, 11, 19. След това обясних на учениците, че искам те да си представят, че са детективи, които решават мистерия. Тяхната задача беше да измислят колкото се може повече математически задачи (и да включат решенията им), включващи тези числа, сякаш са улики, водещи до разкриване на тайната.

Учениците се хванаха за работа със сериозен вид. Работеха самостоятелно, в началото малко несигурни, като идваха при мен да питат дали „може такава задача“. Отговарях им, че условието е да присъстват поне две от числата на дъската, а останалото е каквото пожелаят – да включват събиране и изваждане, сравняване, неизвестни – стига да могат да го решат!

Обикалях из стаята, наблюдавайки как обмислят, търсят решения и записват своите задачи.

Какво всъщност се случи? Чрез тази дейност видях ползи в:

Стимулиране на творческото мислене: Учениците бяха принудени да мислят извън стандартните рамки, за да измислят интересни и оригинални задачи.

Развитие на математически умения: Дейността затвърди знанията им по математика и им помогна да приложат тези знания в практически контекст.

Повишаване на мотивацията: Забавната и интерактивна форма на дейността стимулира интереса им към математиката.

 

Влизам в класната стая. Усмихвам се и кимам с глава към третокласниците. Те знаят, че имаме час по математика. Подготвили са папките с учебните материали и очакват поредния час.

Но не знаят, че всъщност това ще е по-различен час. Математика, да. Но малко по-.. изненадваща.

Взимам маркера и се обръщам към дъската. С големи цифри започвам да изписвам трицифрени числа – без връзка между тях – напълно произволни. Пиша ги разпръснато на дъската. В мълчание. Когато съм готова сядам. Учениците са притихнали – чакат инструкции, но такива няма. Тогава им се усмихвам и казвам: „Това са числа – правете с тях каквото искате.“

Децата се размърдват – усещат предизвикателството. „А може ли в екипи?“ – питат. Отговарям им, че може. Както и всичко друго – бели листа, маркери, цветни моливи, лепило – пълна свобода. Единственото важно – да присъстват числата от дъската.

Започват плахо – измислят задачи за сравняване. Тари вдига ръка „А може ли текстови задачи?“. Кимвам за „да“. И тогава се „отприщват“, Жужене, усмивки, спорове, писане и триене. И после пак писане. Не разбират – часът свършва. Казвам им. „Може ли и другия час?“ – питат те. „Имаме човекът и обществото – само ако обвържете числата с този час!“. Няма проблеми за тях. Веднага включват фантазията и творчеството.

А аз? Вървя между тях. Оглеждам, усмихвам се, давам съвет или идейка, ако се налага. Минавам на следващо ниво: „Сложете и отговорите, как да знам дали може да решите задачите, които съчинявате 😊“.

Дори не ме забелязват – улисани в своите задачи.  В поредното предизвикателство. А резултатите? Вижте сами: