Автор: Деси Миленкова

WallaMe – добавена реалност в клас

Представях това приложение миналата година на обучение във Велико Търново. Но, признавам, след това забравих за него. То си стои тихо на телефона ми и очаква да го включа в действие. Всъщност би било интересно да се използва в класната стая – едно малко приключение с телефон в ръка.

Първото важно условие все пак е наличие на wifi – на смартфоните/таблетите – и на учителя, и на учениците. Освен това приложението трябва да се инсталира на устройствата, за да може да се види какво е „поланието“ на определеното място.

Вече често се използват QR кодове в образованието – описвала съм как точно може да се използват за задаване на „мисии“ (които всъщност са задачи – от такива в час, до даване на домашно по интересен за децата начин).

WallaMe е нещо подобно – насочваш устройството към определено място в стаята (няма нужда да е лист, програмата действа според местоположение) и… на екрана се появява текст, стикер, снимка – и това може да е задача, откъс от книга или… Или… според целите на учителя – формула, думи и изрази на чужд език… Забавно представяне на иnформация.

Нещо повече – самите ученици може да създават свои бележки (или информация – в зависимост от поставената задача) на избрано от тях място. Може да снимат мястото, да го споделят със съучениците си и учителя, за да се види от всеки това, което са направили.

20.11.2017
4 възможности за създаване на електронно портфолио

След като в предишна публикация описах платформа за създаване на ученическо портфолио, сега представям още няколко възможности за онлайн ученически „витрини“. ClassDojo и webbly са много разпространени сред българските учители

Seesaw ( http://web.seesaw.me/ )

Weebly ( http://weebly.com )

Dropr ( http://dropr.com )

http://classdojo.com

Колегата Стефан Стефанов е амбасадор в сайта, има голяма роля за съществуването на платформата и на български език. Може да се присъедините към групата на българските й ползватели във фейсбук – ClassDojo BG

24.08.2017
Чудесен сайт за създаване на портфолио на ученици

Винаги ме е привличала възможността да подреждам в дигитален вид отличните резултати на своите ученици. Това ми се вижда вече и необходимо – при работа с четири класа подобен вариант е оптимален.

Има много варианти за онлайн създаване на подобни „витрини на напредъка“ на учениците. При търсене на подходящ за мен, се водя от няколко важни възможности. Първата е лесно добавяне на училище, класове и ученици. Също така и бързо добавяне на снимки, видео, запис на глас – още в клас, пред погледа на учениците. Това би довело и до повишаване на тяхната активност в час. Друго, което търся е създаване на задачи, индивидуални или на няколко ученици, разпределени по категории и предмети. И не на последно място – добър отчет за период от време, който да включва напредъка на всеки ученик и неговата активност. Разбира се, би било чудесно ако всичко това може да се побере и в мобилния ми телефон… А, да – и да има достъп до профила както на ученика (и сам да поставя своите успешни проекти), така и достъп на родител към профила на неговия ученик. Е, би било страхотно ако всичко това е и безплатно.

Изненадващо открих това приложение, което поразгледахме и споделихме взаимно впечатления с Дани Първанова

FreshGrade

Влизане в профил като учител

Добавяне на ученици от списък

Всички ученици

Добавяне на дейност

За кои ученици ще бъде дейността и по каква система ще бъдат оценени.

Дейността е „Откъс от книга“ – учениците се записват докато четат откъс от книга и изпращат в профила си записа. Учителят оценява, в случая по трибална система как е прочетен откъсът.

Как изглежда част от портфолиото на ученик.

В менюто има възможност за отчет и създаване на презентация за всеки ученик на базата на натрупаните материали

А ето и как ученик може да използва приложението на мобилния си телефон.

22.08.2017
За креативността в училище

В днешното училище, базирано на тестовото изпитване и получаване на информацията наготово, креативността често прилича на любимата ексцентрична леля на всички: всички ние казваме, че я обичаме, но никой не иска да бъде отговорен за нея. И тя наистина е неудобна, неизмерима, непостоянна, излишна и непредсказуема.

Учители са принудени да преподават заради държавните тестове и постепенно креативни проекти и дейностите за развитие на критично мислене отиват на заден план с неясно кога реализиране. И не защото учителите го желаят – те са принудени да го правят, защото оценките на ученическите тестове играят голяма роля в оценяването на учителите.

А всъщност, в дългосрочен план развитието на творчеството подобрява резултатите от изпитите. Но има и друг ефект – допринася за това, което трябва да бъде нашата крайна цел като педагози: да вдъхновим учениците да станат любопитни, ангажирани и заинтересовани от света около тях и в тях.

Ето какво се случва в класната стая. Ние тренираме учениците, за да изплюем отговорите, които искаме, вместо да намерим самите отговори, защото е по-бързо и получава по-последователен резултат. Но дали е правилно да се направи?

Всяко изобретение, както практично, така и странно, е продукт на творчеството. Колата, която шофираме, дрехите, които носим,

Артистични надписи

музиката, която слушаме, телевизионните предавания, които сме гледали, книгите, които сме чели, лекарствата, които са ни излекували – всичко това идва от творчески ум. Творчеството е ценно за всяко общество, но не винаги е разбирано като такова. Като учители, наш дълг е да въведем и подхранваме творческата мисъл в класната стая. Това е разхвърляно и често е трудно да се измери, но от креативността се създават мечти, а светът отчаяно се нуждае от мечтатели. Разбира се, учениците трябва да могат да четат, пишат и пресмятат, но подчертаването на тези умения за сметка на критичното и различно мислене е грешка не само в практически смисъл, но и защото сме призовани да вдъхновяваме и възпламеняваме младото въображение, а не да го вкарваме в кутия.

С оглед на факта, че ако не се развива, творческото мислене изчезва още в начален етап, насочвам вниманието си към това как можем да го развиваме.

Факт е, че има учители, които делят учебните предмети на важни и маловажни. В числото на маловажните влизат именно тези, които са най-важни за децата и тяхното развитие – изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Често точно часовете по тези предмети се заменят с час по упражняване за решаване на задачи или писане на безмислени диктовки. Така неусетно превръщаме децата в изпълнители, те изгубват своята идентичност и вдъхновението си да учат различно.

Учениците стават част от смляно месо (ако се върна към популярният клип на Пинк Фойд).

А ако случайно дадат право на избор за СИП (ФУЧ и ИУЧ) предпочитани са математика и български език. А те много добре може да се интегрират с изкуствата и спорта – и натам аз като учител насочвам вниманието си. Защото не желая да имам в класната стая отлични изпълнители без пламък в очите и страст за нови открития. А вие?

За статията са използвани и материали от http://www.teachhub.com

12.08.2017
Учителят… Лично…

Спомням си втората година в училище (вече като работник там, а не като ученик). Поемах първи клас, преди това бях само една година в занималня. Никой не ме знаеше из квартала. Случвало се е на всеки – неизвестният учител…

Започнахме да разпределяме децата по класове… Помощник директорката извади „оня“ списък, в който имаше имена с деца (неслучайни), които да бъдат записани тук или там. За мен, разбира се, нямаше никой… ПЪРВИ тежък удар – не си желаният учител… След това дойде родителската среща… преди 15 септември… Аз – притеснена. Родителите – преценяващи… Накрая – разреван родител пред съседната класна стая – ВТОРИ удар – не съм желаният учител…

Месец след започване на училище ме извика директорът – при него ходила майка с директор на съседна детска градина, за да измолят детето да е в друг клас… Виждала съм им се прекалено млада… ТРЕТИ удар… ама вече не така тежък – то си става навик…

Тогава веднага изникна една картина от филм. Действието – древен Рим. Тържище за роби – изпъчени на рампа, а отдолу ги подбират… Родителите не си дават сметка, че ни подлагат точно на това. В момента училището в България е точно това… И фокусът не е какво учим, а къде. Така децата свикват да се оправдават с обстоятелствата, а не да поемат отговорността за своето учение.

Тук искам да отбележа огромната защита, която получих и от колегите, пред чиито врати се редяха родители, които не ме искаха, както и на директора – всички вкупом обясняваха, че трябва да ми се даде шанс…

Личните ми наблюдения са, че в момента това го няма – колега може и да те натопи дори, за да изпъкне, директор ще те смъмри, за да угоди на родителя.

И пак се сещам за първия си клас… Имах 22 деца. Сега вече чудесни млади хора, с повечето от тях поддържам връзка в социалните мрежи. Но тогава те отидоха при „неизвестния“ учител. Всички онези родители, които в началото така силно се съмняваха в мен, няколко месеца по-късно показваха дълбоко уважение и доверие – което продължава и досега.

Във втория ми випуск дойдоха деца, чиито родители чуваха добри думи за мен от първите… Тогава дойде и напрежението – ДАЛИ ЩЕ СЪМ ОНЗИ УЧИТЕЛ, когото очакват? Вторите… Те бяха звездите – тях показваха по телевизии, техните лица красяха постери по форуми… И закономерно – третия випуск беше изграден от техните думи… И отново моите съмнения.. и пак чудесни деца и родители… И така и до днес… Но онова напрежение – онова усещане, че си на тържището за роби, където те оглеждат… То си остава… И помислете – ако родителите ги подлагаха на подобна проверка за „годност“ – колко от тях биха я издържали?

15.06.2017
Интерактивен плакат с MakeyMakey

Преди няколко седмици се сдобих с прекрасните Makey Makey, благодарение на Дигитална Национална Коалиция (финансова подкрепа) и Ангел Ангелов. За това време видях реакцията на първокласниците и петокласиците ( „Ау, това е много яко!), която ме мотивира допълнително. В сътрудничество с Ангел Ангелов развихме идеята за създаване и използване на интерактивни постери.

Направих примерен постер, с който да ги представя пред учениците. Идеята е всъщност те сами да направят свои на различни теми – Слънчева система (човек и природа), митове (литература), египетски пирамиди (история), математически формули, приказки, теми от предметите околен свят, БЕЛ, музика…

И всичко това, съчетано с програмиране. И забава… много забава.

08.02.2017
По време на (принудителна) ваканция

Идеята се появи в сряда вечерта… Очертаваше се вместо да имаме два учебни дни в училище, да си стоим по домовете… Тогава се сетих за приложението, споделено от колега, използвано и с предишния ми клас – vocaroo.com. И организирах една игра, за децата от класа ми. Идеята – да прочетат текст – от букварчето (все пак сме първи клас) или за напреднали – от приказка/книга, която четат в момента. Бих искала да благодаря на страхотните родители, които имам, които веднага се включиха в инициативата (все пак сме първи клас и без помощ от родители е трудно) и нещата потръгнаха. За всяко прочетено текстче, издавам (защото и сега продължава инициативата) грамота със звездички – всяко следващо прочетено като текст или част от приказка носи нова звезда. Някои родители споделиха на лични, че техните деца разказват нещо, което са прочели – и за тях има грамота (Браво на Андрей)… Както и за тези, които рецитират научени през тези дни стихотворения. Обратната връзка от родителите беше, че тази инициатива действа много мотивиращо на децата, изпращаха ми снимки, положителни коментари и лични съобщения, за което им благодаря. Получи се така, че стартирах тази нициатива, а същия ден (5 януари) в училище моята колежка и администратор в bglog.org/nachobrazovanie Поли Рангелова сподели пред мен и други колеги опита си в един много интересен сайт – learningapps.org. В този сайт всеки учител съвсем лесно може да направи (препоръчително) или да използва на друг колега образователни игри по всички учебни предмети. Прекрасното е, че може да създаде свой клас, с ученици, които да влизат, да играят, а учителят да проследява тяхното развитие. Реших да „хвърля“ моите ученици (а и техните родители) и в това интересно приключение. Направих няколко игри по български и математика, обявих в групата на класа и… Да, децата влизат и играят. Даже виждам, че се пробват и на игри на колеги (супер!)… От моя профил виждам кое дете се е справило със всички игри и им давам още една грамота за отлични резултати в дистанционно учене.

Това, че има ваканция и не успяваме да се съберем в класната стая, изобщо не означава, че не можем да направим такава виртуално… И да работи. Успех!

08.01.2017
Ученическо порфолио – два чудесни инструмента за създаването му

Наближава началото на новата учебна година. Това ме предизвика да потърся дигитални решения за правене на портфолио – учителско и ученическо. Трябваше да си изясня какво представлява портфолиото, какво да включва то и с какво все пак да стартирам неговото създаване.

Портфолиото е витрина на постиженията и напредъка, то непрекъснато търпи актуализация и добавяне на нови материали, които да показват развитието на учителя/ученика. Това беше изходната точка, от която тръгнах, за да потърся подходящи инструменти за създаването на подобна витрина.

Много разпространени са вариантите със собствен блог или сайт – съществува разнообразие от места в интернет, където може да се създават подобни онлайн материали. Предимство – много лесно може да се сподели с всеки, чрез копиране на линка към съответния блог или сайт. Недостатък – зависим от наличието на интернет, когато трябва да добавяме, променяме, актуализираме материалите си. Това понякога в училище е проблем, който може да спре развитието на онлайн портфолио.

Опитът ми с двете програми, които ще представя сега, ме насочи към тяхното използване. Защо?

1. Може да се работи офлайн, не е нужно наличие на интернет.

2. Може да се добавят файлове във всякакъв формат – сканирани или снимани документи (самостоятелни работи, грамоти, картини, снимки), документи, линкове, видео и аудио и т.н.

3. При наличие на интернет може да се осъществи актуализиране на данните и „качване“ на портфолито в „облак“ – т.е. може да се споделя с всеки, с когото пожелаем или ни е необходимо.

4. Лесни са за използвване.

5. Имат варианти и за мобилни средства – таблет и смартфон.

И така – ще започна с OneNote. Това е част от Office пакета на Майкрософт, има същия интерфейс като другите програми от пакета – Word, Excel, PowerPoint. Това го прави удобен за ползване. Може да съдадете папка, например Портфолио на 1 „в“. В папката може да добавяте секции, например Иван Иванов, Мария Петрова (това ще са местата за създаване и поддържане на портфолио за всеки ученик). В секцията може да добавяте страници, например Самостоятелни работи, математика, Самостоятелни работи, български език, грамоти, проекти. Удобното тук е, че ведъж създадени в една секция, ние можем да копираме създадените страници и да ги „сложим“ и в другите секции – т.е. създавайки структурата за един ученик, после лесно може да я използвам за всички. Във всяка страница може да добавяте разнообразни файлове – изображения, видео, аудио, календар, таблици. Има версия и за андроид, което прави възможно ползването и от смартфони – удобство, когат правим снимка с телефона и можем веднага да я приложим към съответна папка. При по-големите ученици те самите може да имат достъп до своята папка и да добавят материали.

Другият инструмент, който препоръчвам е Evernote (статия за приложението)- има го във вариант за PC, андроид, IOS. Хубавото е, че можем да го имаме едновременно и на компютъра си, и на смартфона си, а при наличие на интернет, действията ни от смартофона, например, ще се актуализират и ще ги виждаме и включвайки програмата на компютъра. Това е изключително удобно, когато правим снимка с телефона си и веднага я слагаме в съответната папка на всеки ученик, още в час. Отново може да се създава папка за всеки ученик, в нея да се добавят страници – според това, каква структура сме избрали за портфолиото. Лесно се добавят снимки, файлове, линкове. А при наличие на интернет се синхронизират, така че информацията от смартфона е видима и от компютъра, а може да бъде споделена. Едно удобство – може да се добавят кутийки за отметки (checkbox), т.е. по предварително зададени критерии да се проследи работата (може и от самите ученици – това би било мотивиращо да изпълнят критериите).

Успешна учебна година!

31.08.2016
Емотиконки? В класната стая? Защо не…

Всички деца харесват личицата и картинките, които се използват в общуването онлайн, по-известни под общото име емотиконки. Колежка, споделя в блога си нейните идеи за използването на емотиконките в работата с учениците. Много от тях ми се струват много добри и с нетърпение очаквам да ги използвам в работата си с децата в класната стая. Освен че могат да стимулират работата на децата, да ги учат да преценяват и оценяват работата си, малките личица с различни емоции ги учат и на много важната за мен емоционална интелигентност. Споделям.

Малките картинки на човечета в различни емоционални състояния – скука, радост, гордост, лигавене, плач, любов, може да послужат за изходни талони в края на часа за оценка на полезността на съответния урок. В зависимост от възрастта, освен да се заграждат емоциийки, свързани с отговор на въпроса „Как оценяваш урока днес?“ може да се добави поле, в което да се аргументира, защо е заградена емотиконката.

В същото време са свеж вариант за самооценка на участието в часа – на всеки ученик се дава малък лист с критерии, по които да оцени себе си и участието си в конкретен час, заграждайки съответното личице.

Колежката споделя, че този начин за използване на емотиконките е изпробван от нея и „работи“.

Но все пак – за какво бихме могли да използваме сладурските личица (е, понякога не толкова сладурски, но винаги привлекателни за децата)?

СТАРТ на часа.

Използвайте различни типове емотиконки, за създаване на връзка на изучаваното с различни картинки които са подходящи с темата.Пример на колежката „Как мислите – каква е темата на днешния урок?“

Идея от мен -Погледнете картинките. Каква според вас ще е темата на днешния урок? (Полезни храни, грижи за здравето)

Освен в началото на часа същите картинки може да се използват и за разнообразни дейности, които активизират децата и правят урока по-интересен и емоционален. ,„Заградете полезните за здравето храни и продукти.“ Или „Заградете само зеленчуците“, „Да направим класация на любими плодове. Заградете по един от показаните.“ След което се преброяват общия брой на заградените плодове – по този начин може да се направят класации – ТОП плодове, ТОП зеленчуци. Едновременно със запознаването с полезни за здравето ни продукти, учениците се опознават помежду си.

Ключови думи

Емотиконките са сбито представяне на нещо –израз, чувство, действие и могат да бъдат използвани при подбор от страна на децата на ключови, важни,характерни думи. Пример: Тема:“Приятелство“ – коя е картинката, кои са ключовите думи, свързани с темата и картинката?

Интересни са и предложенията, свързани с развитие на творческото и критическо мислене. Например, показвайки една конкретна картинка, питаме учениците: „Ако това е отговорът, какъв спосред вас е въпросът?“

Децата дават свои предположение „Кое е това животно?“ „Къде живее делфинът?“ „Делфинът риба ли е?“ и т.н.

Може да се направи играта бинго. Една част от класа получава лист с различчно подредени на всеки лист личица по дадена теми. Примерът, който ще дам е свързан с професиите. Целта е да се заградят личицата на професиите, които учителя или определена група ученици казват като определение. „Човек, който ни лекува от болести.“ Децата търсят в своите талони професията ЛЕКАР и я заграждат. Победител в играта е този, който пръв направи линия със заградени личица.

Примерите, които дадох в никакъв случай не изчерпват възможностите за използване на емитиконки в час. Учители по езици,по история, география дават своите идеи за използване – все пак това са близки и интересни за децата начини да ги предизвикваме и мотивираме за активна работа в клас. Ще се радвам ако споделите и своите идеи за използване.

А как да се сдобием с картинки с емотиконки? – Ето полезни връзки:

https://www.google.bg

http://getemoji.com/

Източник: https://lovetoteach87.wordpress.com/2016/07/14/different-ways-to-use-emojis-in-the-classroom/

10.08.2016
Да изследваме светът с iNaturalist

Днешното детство не е като онова, в което се катерехме по дърветата и ловяхме попови лъжички. Днес децата, в голяма част от времето си са пред телевизора или компютъра, със смартфон или таблет в ръце.

Децата са все по-изолирани от природата, все по-страхливи при досег с нея. Затова и приложения за смартфони, които предизвикват тяхната активност извън дома са полезни и обект на търсене от много учители, за да бъдат използвани в класната стая. Мобилната технология е мощен инструмент за преподаване, за въвеждане и насърчаване на основните научни практики, като например наблюдаване, хипотезата, идентифициране и обмен на информация, и всичко това – докато сме потопени в природата.

Попаднах на чудесно приложение, което с удоволствие ще използвам в часовете по околен свят още тази година.

iNaturalist

Приложението дава възможност да запишем свое наблюдение (като снимка или видео) и да го споделим с цяла общност от природолюбители. Тъй като използва GPS, то веднага нашата снимка се появява на мястото, където сме я направили. Така някой след, когато види растение (или животно) в местността, да влезне в общността и да види повече информация за обекта.

На разходка на Витоша, въоръжени с мобилни устройства, децата биха могли да наблюдават растенията и да снимат само определени – напр. тревисти или храсти (според дадена от учител задача). Може по-късно, в клас, да се разшири задачата – да се добави повече информация за сниманото растение.

Един съвет – при снимане с таблети или смартфони е добре камерата да се настрои да добавя „гео етикети“ – така снимките, които се публикуват в приложението ще се появяват автоматично на картата в него.

Ето и кратко видео, което обяснява как се използва приложението:

Източник: www.edutopia.org

19.07.2016
Pokemon Go в образованието? Защо не?

Това е игра. Не просто игра – това е играта на днешния ден. Бързо завладя Америка, а сега настъпва и в Европа. Признавам, и аз я играя… И то – с интерес.

Видео:

Но за какво става дума? Играта е актуализиран вариант на известната игра с карти, която „вървеше“ преди 15тина години заедно с известното филмче по телевизията. Покемон Го е – игра, в която с помощта на GPS и интернет вървите и търсите покемони (добавена реалност в реално време – вчера „хванах“ покемон в собствения си хол). Вие сте треньор, който хваща диви покемони, които да тренира и праща на битки в специални спортни зали. Докато вървите (само пеша – в играта се отчита скоростта на движението и няма как да видите покемоните докато сте с по-висока скорост – дори и с велосипед). Това, както и добавената реалност, с помощта на която виждате покемоните като реални обекти в средата около вас прави играта доста привлекателна. Има важни положителни елементи, които няма как да подминем. На първо място – движението, разходката. Играта не позволява да се движите на велосипед или с автомобил. Освен това, за да я играете трябва да посещавате т.нар. PokeStop, които обикновено са забележителности и интересни места. В играта се пресичат поколения – едни, които са играли на покемон карти и видеоигри и съвременните деца, за които игрите с добавена реалност са така близки.

Всъщност, играта се доближава много до това как виждам ученето в училище – извън класната стая, изследвайки света, учейки в реални условия. Колеги от Америка имат своите предложения как да се използва играта в класната стая. Ето и някои, които взаимствам:

Добавена РЕАЛНОСТ и създаване на истории

Обхождайки интересни места, учениците снимат обектите, където търсят покемони – това би могло да се използва в други проекти – например създаване на дигитална история в снимки. Лесен инструмент за създаване на подобни истории – https://spark.adobe.com/about/video

Умения за работа с данни

В играта има нещо като дневник, който записва час и дата на събитията. Учениците може да използват тези данни и да обобщават кога са се случили най-много събития, да направят графика по тях. Използването и анализирането на данни ще им помогне да развиват ценни умения, свързани с работа с информация.

Умения за работа с карта

Играта е свързана с търсене чрез GPS и карта на местността – бързо ориентиране при работа с карта.

Има рзлични предложения за развиване на социални умения с помощта на играта. Интересни са и хрумките за използване при работа с аутисти.

Ние, учителите имаме шанс да направим играта образователна и полезна – зависи само от нашето въображение. За да не избегнем онова на картинката по-долу. 🙂

Благодаря на Кирил

Източик:

http://blog.discoveryeducation.com/blog/2016/07/13/pokemongo/

Pokemon Go може да изтеглите от тук:

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.nianticlabs.pokemongo&hl=en

18.07.2016
Към един клас… при завършване на 4 клас

Моето послание към класа ми…

Скъпи четвъртокласници,
След малко ще получите първия си официален документ в училище – удостоверение за завършен начален етап. Това е една трета от времето, което ще бъдете в училище. Тъй като още не сте учили дроби ще ви го обясня с.. пица. Това е като да разделиш една пица на три равни части. Вие сте „изяли“ едната част. Надявам се, да е било вкусно и да ви е обогатило. За цял живот.
Ще получите удостоверенията си. В тях има оценки по всеки предмет. Те не са еднакви за всички ви. Няма как – самите вие не сте еднакви! Е, да, не всички от вас ще имат отлични оценки. Не всички от вас ще имат по всички предмети отлични оценки. Но и самите вие не сте еднакво силни по всички предмети.
Ще получите удостоверенията си. Но в тях няма много важни оценки. Някои от липсващите оценки за мен са много по-важни. Оценка за приятелство. За екипност. Оценка за инициативност. Оценка за усмивки, за общуване и възпитание. И най, най-важната за мен оценка – тази за преодоляване на трудности. Хората, които не се страхуват да се изправят пред трудности и да се борят с тях аз наричам борци. А борците стават шампиони. Четири години бяхме заедно. За тези четири години, аз видях всеки от вас да се изправя пред трудности. Много от вас, знам понякога са искали да излезнат и да играят навън, но е трябвало да седнат и да напишат мисловна карта, или да решат задача, или да напишат отговор на литературен въпрос. Понякога ви се е искало да щуреете и да се замеряте със снежни топки, а е трябвало да четете урока по човекът и обществото. Много често се е случвало да го правите, а аз да не съм го оценила. Но това не означава, че не съм го видяла! Видях смелостта да се борите. И често – да побеждавате.
Затова днес, преди своите удостоверения, аз ще ви връча медал. Медал „Шампион в живота“. Много мислих – дали да не го кръстя „Победител в живота“. Но… За съжаление не винаги, когато се опитваме да преодолеем нещо успяваме. Случвало ми се е хиляди пъти да не успявам, случвало ми се е да успея на хиляда и първия път. Знаете, че редицата от числа е безкрайна. Така както след гугъл числото има още едно – гугъл и едно, така дори и след гугъл-път има още един шанс да успеем.. Но това няма как да се случи. Ако не се борим. Това е моето послание към вас – каквито и трудности да имате – винаги се борете да ги преодолявате. Не се отказвайте. Мечтайте. Бъдете.!

08.06.2016