Автор: Деси Миленкова

За счупения прозорец

Когато бях малка… ме учеха какво е искал да каже някой автор. За мен това беше непонятно… – Аз пишех стихотворения и знаех, че ценното е всеки сам да вижда нещо уникално в прочетеното и видяното. Исках да творя и да създавам… И имах учители, които оцениха моят стремеж, а не програмата… Не ме смачкаха…

Когато бях малка… ме учеха, че историята се учи, за да се разказват факти. За мен това беше непонятно. Аз исках да знам ЗАЩО нещо се е случило. Исках да знам нещата не само от една гледна точка – тази в учебника. И имах учители, които оцениха моят стремеж, а не програмата… Не ме смачкаха…

Когато бях малка… ме учеха да уча за изпита, контролното, класното. За мен това беше непонятно. Аз исках да знам нещо, защото запалваше искрицата в очите ми. И имах учители, които оцениха това… Не ме смачкаха…

Толкова неща учех в училище… А толкова малко ми потрябва. И се питам… Защо училището не ме научи как да бъда смела, да не се страхувам да опитвам… Защо трябваше да уча за едната оценка и ден след това да забравям всичко. Защо ни правеше да бъдем клюкари, да доносничим…. Да се подмазваме, да се съгласяваме под команда… Да зубрим… Да бъдем прости изпълнители? Защо училището искаше да ни направи безразлични?

Няма нищо ново днес – днешното училище прави децата плахи, безразлични, клюкари, завистници, подмазвачи, мразещи, сиви…. И… Ако ги няма учителите? Онези… които не мачкат…

Та това си мисля аз за училището… И защото имах учители – не сграда, не нов закон, не нови учебници, не целодневно и не прекрасни кабинети, а учителите – са НАЙ- важното за децата… Заедно и в екип с родителите…

Поне при мен беше така. А при вас?

А защо за счупения прозорец?

В четвърти клас с един приятел счупихме стъкло на прозореца у дома. Сами отидохме до стъклар, взехме ново, сложихме (никак не пасна – това ми даде доста размисли как да използвам математиката в живота си), майка ми и баща ми усетиха веднага липсата на стъкло около два сантиметра, но просто ме прегърнаха и ми се радваха… Години след това разбрах защо. И разбрах, че може да ни научи грешката, ако е гарнирана с подкрепа….И любов.

24.04.2016
„Обърнати“ физични закони или как науката може да е забавна

За голяма част от моите ученици часовете по човекът и природата са едни от любимите. Опити, видео, мисловни карти – всичко извън учебника и „матрицата“ предизвиква активното им отношение. Преди няколко дни съвсем случайно попаднах на едно приложение, което „обръща“ видео. Веднага реших да го използваме, за да „обърнем“ изучаваното по човекът и природата (движение, сили). Разделих класа на екипи, а всеки получи своя мисия. Темите бяха „Гравитация“, „Удар“, „Хартия“, „Природа“, „Течност“. Всеки екип трябваше да изследва движението и силите на взаимодействие според темата. Другата седмица ще представят и конферират (вече знаят какво означава това, от часовете по изобразително изкуство) видеата, които са направили пред целия клас. И то – обвързано с изучаваното по човекът и природата.

14.11.2015
Свежи и готини… писатели?!?

Когато ми се въртеше из главата идеята за това начинание, все още бяхме лятна ваканция. Видях я в един сайт, там имаше линк и за приложение за таблети… За съжаление – всичко беше платено. Така мисленно си реших, че ще осъществя идеята с реални предмети… Така се случи, че все пак част от начинанието е в електронен вид… За какво става въпрос?

Преди всичко – попаднах на този сайт – https://www.storycubes.com/apps – създаване на истории по дадени визуални образи върху кубчета…

Хареса ми идеята – а и така се доближаваше до това, което правехме с учениците през последните години (идеята за фантазния бином на Джани Родари)… Погледнах приложенията и все повече се запалвах… Когато колежката и приятелка Златка Чардакова обяви проекта си Малки писатели, реших да действам и съчетая нейната инициатива със замисленото от мен…

Отидох в най-близкия детски магазин и си купих пластмасови кубчета (5лв), изтеглих различни картинки, принтирах ги цветно (4лв), а после с „помощ от приятели“ (деца от класа) залепихме картинките по кубчетата и.. Ето, имаме си чудесен интрумент за създаване на истории… Очите на децата блеснаха – КЕФ, ще творим!!!

Няколко деца търкулнаха 4 кубчета, без да коментирам с думи какво е изобразено на картинките, които се паднаха, ги поставих на дъската и… Децата създаваха свои истории. Кой колкото може… (имаше време и за втори тур, за бързите)

Всичко, което написаха децата ще публикувам в една обща книжка, онлайн… Днес стартирах и бързам да споделя първите резултати – всички са писани в класната стая, без никаква намеса. Свежи, с въображение, близки до ежедневието, оригинални, забавни… Доволна съм от резултатите… Всъщност, не, не съм доволна… АЗ СЕ ГОРДЕЯ с резултатите на децата…

Ето и първа част от техните истории:

Read this free book made on StoryJumper

03.11.2015
За народните будители

Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… Странно, но тази година никак не мога да го усетя… Сякаш нещо в мен се съпротивлява… От една страна – това яростно (при някои) противопоставяне с Хелоуин… От друга – ами… да… младите си се кефят на Хелоуин – и това си е…

Ние, учителите (особено началните) можем да сме едни от най-добрите манипулатори на света… Можем да накараме своите ученици да направят стотици табла за народните будители, да рецитират, да пеят… Дори да си повярват…

Но като се приберат у дома, децата ще дълбаят тиквите, ще се гласят с перуки и гримират… И да… ами… да – ще празнуват Хелоуин…

Замислям се – какво виждат децата в света около себе си? Единствените будители (едни поругани от обществото будители) си остават техните учители… За какви будители говорим? Днес? О, боже…

Днес виждаме само празни тикви – те са навсякъде около нас – та затова и празника ни е „Хелоуински“ – с празни тикви, с мрачни чудовищно-гротескни образи – точно като тези в обществото ни…

Гледам снимките в гугъл-търсачката… Хора, живели преди 200-300 години… Хора, в странни костюми, със странни пера в ръцете си, с овехтели книги около тях… Това са БИЛИ нашите будители…

И какво разбират децата ни? Будителите са нещо, което е било преди – нещо, което отдавна го няма, нещо, за което само си спомняме… Кичим паметниците с цветя. А всъщност будителите… Ами… не би ли трябвало да си ги има?… Може ли едно общество да го има без тези хора, които са пламъчета в пустата тъмнина на невежеството и простащината? Днес просто няма такива…

Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… И не ми е странно, че никак не мога да го усетя…

Тиквите са нашата реалност…

31.10.2015
Как оживяват мисловните карти

Още преди две години стартирахме в класа ми (тогава втори клас) използване на мисловни карти в часовете. Постепенно децата се научаваха и сега, в четвърти клас, те правят своите мисловни карти с лекота. Правим ги по много различни начини – в тетрадките, на таблетите или онлайн. За мисловните карти е писано много, за това как добре подпомагат ученето. Те са чудесен начин да учим децата как да подбират важното, как да го систематизират и да учат и запомнят по-лесно.

През тази учебна година използваме тези карти в часовете по Човекът и природата (най-вече). Резултатите са отлични, но се замислих – дали не можем дори картите, които са в тетрадките им, да направим „интерактивни“. На помощ ми дойде едно приложение – вариант на онлайн инструмент, когото познавам много добре от публикациите на колежката ми Антоанета Миланова в нейния професионален блог. Става дума за Thinglink – отличен начин да „оживим“ изображения. Във варианта за таблети (и смартфони) има възможност за директна снимка, върху която да поставим линкове към други снимки, видеа или сайтове. Можем да отбележим различни точки, да добавяме текст. След това да споделим направеното в различните социални мрежи. Давам пример от мисловна карта по Човекът и природата на дете от класа ми – Ванина, и как благодарение на приложението добавих информация, свързана с темата. С наличие на интернет и таблети в класната стая, това може да е задача към децата, което да направи по-интересен и вълнуващ изучавания материал.

Давам пример за използване на инструмента и в час по Български език и литература – тетрадката е на Васил:

09.10.2015
За бъдещето на професиите и професиите на бъдещето…

Учейки по един онлайн курс в европейската училищна академия… Малко факти, взети от темите там….

Преди десет години нямаше социални мрежи. Десет години преди тези десет нямаше интернет. Ако сега вие работите в областта на web програмирането, онлайн пазаруването или създаването на мобилни приложения, това означава, че вашата професия не е съществувала преди двайсет години. Знаем ли какво ще е бъдещето, каква ще е реалността след двайсет години? Дали тези, които учат сега за професия, ще успеят да си намерят тогава работа? Няма как да знаем това. Но според Европейската комисия 90 % от професиите в настоящето, се нуждаят от дигитални умения на практикуващите ги.

И точно в такъв момент нашата образователна система забранява използването на смартфони? Забраната е нещо изключително опасно, защото всъшност прави забраненото изключително притегателно и сладко за тези, към които се отнася тя. Според мен не е добра идея да акцентираме на забрана, а на градивния въпрос „Как можем да използваме смартфоните (и таблетите) в класните стаи на БЪЛГАРСКОТО училище?“

08.10.2015
Цитат с кафето

30.08.2015
Европейска възрастова система за рейтинг

Когато разглеждаме приложенията в play.google.com под заглавието на всяко едно от тях – независимо дали е програма или игра, се вижда един знак – PEGI, а след него – число. Най-често числото е PEGI 3. Какво означава това?
Всъщност това е рейтингова система на всяка игра или програма според възрастта. Тази система е валидна за цяла Европа и се отнася не само за игрите в магазина на play.google.com. Всяка игра, купена от магазин, съдържа един от долните етикети, които да помогнат на родителите при избор на подходяща игра за своето дете.

Как да разберем какъв е рейтингът на дадено приложение? Тази статия ще даде повече информация по въпроса.

PEGI 3 – Съдържанието на игри, дадени в тази класация се смята за подходящо за всички възрастови групи. Някои прояви на насилие в комичен смисъл(като Bugs Bunny или Tom & Jerry анимационно-подобни форми на насилие) е приемливо. Играта не трябва да съдържа никакви звуци или картини, които е вероятно да изплашат малките деца.

PEGI 7 – Игрите и приложенията в тази категория са подобни на тези, които са в PEGI 3, но все пак съдържат сцени с лека форма на насилие или плашещи звуци.

PEGI 12 – Видеоигри, които показват насилие в графичен вид и фантазен характер и / или графично насилие изключващо такова спрямо човешки изглеждащи символи или разпознаваеми животни, както и видеоигри, които показват голота в графичен вид биха могли да попаднат в тази възрастова категория.

PEGI 16 – Този рейтинг се прилага при изобразяването на насилие (или сексуална активност) изглеждащи по същия начин, както може да се очаква в реалния живот. Може да присъства груб език, използване на цигари и наркотици и изобразяването на престъпна дейност.

PEGI 18 – Класификацията за възрастни се прилага, когато нивото на насилието достига етап, в който се превръща в изображение на грубо насилие и / или включва елементи на специфични видове насилие. То може да включва графично сексуално съдържание, дискриминация или използване на наркотици.

Източник: www.pegi.info

01.08.2015
Седемте „урока“ в училище

Това е част от реч по случай удостояването на Джон Гатоу със званието „Учител на годината на щата Ню Йорк“ за 1991 г. Взето от книгата “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” от Джон Гатоу.

Смразяващото е, че вместо да променяме тези уроци, ние въвеждаме технологиите, за да ги усъвършенстваме… ClassDojo, обърната класна стая… Ако не променяме уроците, тези инструменти се превръщат в отличен техен помощник. Почти несъзнателно отказах някои от тях, сега вече знам защо…

Седемте училищни урока

1. Объркване

Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни. знание.

Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти. Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите и теориите нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. Това се забелязва по-трудно в началните класове, където йерархията на училищния опит като че изглежда по-смислена.

2. Класова принадлежност

Номерираните класове показват на децата, че всеки си има място в пирамидата и няма начин да го напусне, освен ако не владее трикове с числа. В противен случай трябва да си стои там, където са го сложили.

3. Равнодушие

Урокът, който преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде завършена докрай. Защо тогава да се вживяваме в каквото и да било? Годините, прекарани в компанията на училищния звънец, обработват всички, с изключение може би на най-издръжливите, да живеят в свят, в който няма нищо достатъчно важно.

4. Емоционална зависимост

Звездички, пчелички, корекции с червен химикал, усмивки и намръщени лица, награди, похвали и мъмрения — аз уча децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия.

5. Интелектуална зависимост

Петото, на което уча децата, е интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Това е най-важният урок, който им преподавам: винаги трябва да чакаме някой, който знае повече от нас, да придаде значение на живота ни. Всички важни решения се взимат от експерт; единствено аз, учителят, мога да определям какво трябва да учат децата в класа ми.

Лошите ученици, естествено, се съпротивляват, макар че им липсват понятия, с които да изразят това. Те упорстват да решават на своя глава какво и кога да учат. Как бихме могли ние, учителите, да оцелеем, ако допуснем това? За щастие съществуват изпитани с времето процедури за пречупване на тези деца, които дават отпор. Естествено, процесът се затруднява в случай, че те имат порядъчни родители, които им се притичват на помощ, но това се случва все по-рядко въпреки лошата слава на училищата.

6. Условна самооценка

Нашият свят не би устоял дълго, ако го залее поток от уверени хора. Ето защо уча децата, че тяхната самооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение. Класът ми бива непрекъснато оценяван и критикуван.

Всеки месец на родителите на ученика се изпраща формуляр, който ги уведомява дали трябва да му демонстрират одобрението си или не. Надлежно и прецизно, в проценти, е отбелязано точно колко недоволен трябва да е родителят от детето. Екологията на „доброто“ училище зависи от постоянното поддържане на недоволство…

7. Няма къде да се скриеш

Седмото, на което уча децата, е, че човек няма къде да се скрие. Уча ги, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани от мен и колегите ми.

26.04.2015
Explain Everything ™ – обясни всичко

Explain Everything

Един чудесен инструмент, който влиза в роля на интерактивно пространство, в което можем да добавяме различни файлове, да обясняваме по тях, да чертаем, пишем, обясняваме с глас. Всичко това се запазва като видео, което може да бъде отличен ресурс за „обръщане“ на класната стая (flipping classroom).

Дадено в ръцето на децата, приложението може да се използва в часовете по Човекът и обществото и География – върху карта на дадена област чертаят и обясняват, а след това записвта своето видео – има възможност да бъде споделено в youtube или социална мрежа. По същия начин може да се използва и в час по Човекът и природата – например, снимат растение и обясняват неговите части (органи).

Докато проверявах приложението ми дойде още една идея за използването му. Децата се затрудняват при решаване на текстови задачи. Колко по-забавно би било, ако с помощта на тази програма децата създават свои сценарии за текстови задачи по дадени изрази.

Програмата има много възможности – създаване на слайдове, които може да са във всякакъв цвят, добавене на форми, текст, дори може да се използва лазерна показалка. Може да завъртате, премествате, мащабирате, копирате и поставяте към сцената различни обекти като снимки, видео, форми, внос на PDF документи телефона/таблета, Google Drive, Dropbox. Може да се постави и напълно функциониращ прозорец на уеб браузър.

Ето и видео с малко повече информация:

25.04.2015
За измамите в интернет

Доста време съм попрекарала в интернет… Имам няколко сайта, няколко групи, в които съм администратор, голяма част от времето ми минава и във виртуалното пространство и честичко виждам измамата – дали ще бъде фалшива снимка (много хора лъжат, скривайки се зад чужди снимки) или фалшификация за „отслабващо средство“. Като видя подобно нещо, съвсем нормално спирам да вярвам – дали ще е на човек, който се крие зад чужди красиви снимки, или на „изпитано средство“ за лекуване или отслабване.

Истината е, че някой се възползва от човешките слабости – ние, хората сме привличани от мечтани образи или бързи и ефективни резултати, без много усилия… Обаче, в реалния живот няма нито красиви принцове, които ни чакат в интернет ;), нито приказни лечебни средства… Няма логика да има такива – всяко нещо в живота се постига (а и трябва да е така) с труд и дисциплина (иначе как ще го ценим).

Днес във фейсбук попаднах на поредното шарлатанство. За „уникални“ плодчета, чрез които се отслабва… Е, може и да вършат работа, но измамния начин, по който се опитват да ме убедят в уникалността им ми е достатъчна да не вярвам в тях! Само се чудя – дали този начин не е подсъден и дали няма да е добре измамата да бъде наказана. Но, все пак да кажа, за какво става дума…

Относно сайта ЕТО ГО , а ТОВА е неговия руски събрат, само името на „отслабналата“ от Елена Христова е станало Елена Крилова- убеждават колко са ефективни плодчетата годжи и за какво кратко време ще отслабна с тях. Интересни са коментарите след статията – много от „жените“ описват какъв уникален ефект имат тези плодчета и как са отслабнали – има и доказателствен, снимков материал. Направих си труд да потърся някои от снимките (в гугъл има начин да търсим по снимка – достатъчно е да я посочим като url – за ужас на измамниците, които крият лицата си :).

След това, което видях си изваждам два извода – да внимавам какви снимки и къде „пускам“ за себе си – защото може да се видя неузнаваема в някой сайт… И другия извод е за нещо, което си зная – хубавите неща се случват бавно, с усилия и силна воля, а не с лесни рецепти с плодчета, оцет, зелено кафе или каквото и да е друго.

Съвет – не се доверявайте на „лесни“ и „красиви“ неща, които ви се предлагат в интернет. В сайтове за отслабване, храни, резултати за здравето – копирайте адрес на снимка и я потърсете с търсене по снимка в гугъл.

„Щастливата жена“ благодари едновременно на две блогърки – не става ясно коя е „спасила“ брака й – Елена или Роза… И в България или Русия.

„Щастливата жена“ благодари едновременно на две блогърки – не става ясно коя е „спасила“ брака й – Елена или Роза… И в България или Русия.

Англоезичен сайт, в който става дума за това как фитнес и воля дават резултати. Не се споменаватникакви годжи-плодове от Китай.

„Нинчето“ пише през април, 2015г, че допреди няколко месеца е била 119кг. На другата снимка се виждат ясно датите – преди и след отслабването. Те старателно са заличени.

13.04.2015
Останете гладни. Останете неразумни

„Понякога животът те удря по главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам, бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате. Това е вярно както за работата ви, така и за любовта ви. Работата ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Като всички въпроси, свързани със сърцето, ще откриете, това, което търсите. А всяка добра връзка става все по-добра с годините. Така че продължавайте да търсите. Не се примирявайте.“

[Стив Джобс, Реч пред студенти от Станфордски университет, 2005 г.]

04.04.2015