Когато децата от класа започнаха да носят своите лични таблети забелязах, че част от тях не знаят какво да направят, за да изберат да пишат на кирилица. Това е едно от основните умения, затова отделям място да опиша своя опит.
За всеки модел таблет/смартфон тази настройка е различна, но аз ще ви покажа как това се случва на моя телефон.
Преди всичко – отидете в настройки на телефона (таблета) –
потърсете в менюто Language & input. Отново ще ви се покаже меню, в което на първо място има опция за избор на език. Тук има два варианта – да видите български език, или да трябва да изтеглите допълнително пакет за него. След като изберете български език, когато използвате клавиатура ще имате възможност за избор – на български зик (кирилица) или английски (латиница) да пишете. На някои таблети няма избор в самата клавиатура, но долу в лентата с меню на таблета се появява иконка на една клавиатура – благодарение на нея може да се сменя кирилица с латиница.
Bee-Bot представлява забавна и привлекателна роботизирана играчка. Действията на робота-пчела могат да бъдат програмирани така, че той да извършва определени движения. Задачите, които изпълняват всички учащи, разполагащи с Bee-Bot, са придвижване до определено място – цел върху предварителна разчертана мрежа от квадрачета с размери 15х15 (см). Тези макар и стандартни задачи могат да бъдат и творчески, ако се въвлече детето или ученика в дейности по създаване на пана с изображения, свързани с учебните програми по предмети и/или направления, както и с измисляне на нови задачи.
Една поредица от стъпки, с които децата и учениците разучават Bee-Bot, може да бъде и най-често е следната:
движение на определен брой стъпки;
достигане до определена цел с приближения при стартиране от фиксирано начало;
изпълнение на задачи при стартиране от фиксирано начало, като достигнатата цел се опредля като фиксирано начало за следващата цел (ролева игра).
Друг тип интересни задачи са тези, в които се синхронизира движението на няколко пчели. Това може да бъде танц или движение в рима, по време на което децата пляскат за усещане и използване на ритъма.
Играта върху едни и същи пана може да омръзне на децата, затова препоръчваме изграждане на процес на обучение, подчинен на обучение, базирано на съдържанието (Content-based Learning). Въвеждане в конкретна обстановка, например обличаме програмируемата играчка и я поставяме в средата на някаква ситуация, форми, картини, цветове вмъкнати в играта. Така осигуряваме изучаването на пространствени отношения всеки път в различна среда.
Автори на статията са Ангел Ангелов и Галина Момчева.
Оживление в класната стая… Някъде е скрито малко квадратно листче… На него има странен код. Неразгадаем за обикновеното око. Но с таблет или смартфон в ръка, зад тази неразбираема смесица от точки се появява текст… Мисия… Задача… Домашно…
Децата решават задачи, получават домашните си, или някой поздравителен текст след успешно решаване на трудна задача – всеки учител сам за себе си избира как да използва този „таен“ и „магичен“ код. Какво ни е нужно? Има и онлайн генератори на QR Code, но приложението, което предлагам „чете“ кода, може и да създава код.
QRDroid – можем да направим визитка – така с QR кода вашите телефон и имейл ще се запишат автоматично в контактите на тези, които сканират кода (такъв имам на визитката си). Кодът може да е интернет адрес, контакт, текст, планувано събитие в календар, та дори и картинка. Хубавото е, че приложението е безплатно. Единственото, което не бива да се забравя е, че за да се сканира QR код е необходимо наличието на Интернет.
Статията е съвместен труд на Йорданка Първанова и Десислава Миленкова
Светът на технологиите… Този вълнуващ свят, чрез който всеки ден научаваме и споделяме, общуваме и се забавляваме. Това е свят, в който, за да видим колко е часът поглеждаме телефоните си.
Понякога може и да ни е трудно да приемем дигиталния 21 век… Но това е светът на днешните деца.
Образованието би трябвало да работи в интерес на децата, а не срещу тях. Децата сега разполагат с необятно количество информация. Знаят ли как да я използват? Знаят ли как да отсеят най-важното от нея, онова, което е разбираемо и ще им бъде от полза? Задачата на учителя е да подпомага учениците в тяхното взаимодействие със света, да ги насочва към разнообразни варианти за извличане, синтезиране, анализиране и използване на информация.
Класната стая може да се превърне в извор на забавно учене. Всъщност – класната стая може да излезне извън стандартните си граници в училище. Можем да превърнем света в място, където децата да учат, да разрешават проблеми, да изследват и откриват сами нужната им информация. Реалният свят е най-добрата класна стая – мястото, където ученето продължава през целия живот. А учене чрез „правене“, чрез активно действие от страна на учениците е в пъти по-полезно от обикновеното, от онова стандартно стоене в клас, където учителят говори, а учениците са просто пасивни слушатели и зрители.
Къде е мястото на дигиталните технологии в тази променена учебна среда? От една страна в използване на образователен софтуер, който подпомага учителят в работата му. Продукти като Енвижън и Джъмпидо променят позицията на учениците в класната стая, правят ги активни участници в образователния процес.
Факт е, че учениците са в постоянно взаимодействие с технологиите – компютри и лаптопи, смартфони и таблети – това е тяхната реалност. Това предизвиква учителите да търсят начини за използването им в процеса на учене като средство не само за игра, но и за развитие на уменията на 21 век.
Това насочи авторите на настоящата статия към използване на таблетите и смартфоните в работата. Предизвикателството е, че чрез тяхното използване се променя средата – осъществява се излизането на процеса на учене извън пределите на училището. От друга страна е необходимо администриране на устройствата, подбор на образователни приложения, в зависимост от учебните цели както и пренос на тези приложения в личните устройства на децата.
Съвременният свят все по-често се „свързва“ (и буквално и преносно) с таблетите и смартфоните. Тези умни машинки имат една полезна (понякога) функция – когато пишем, може да подсказват думите ни – това спестява време, но често предложените думи са странни и неуместни. Една от подсказките, на думата „таблет“ е „таблетка“… Случайна подсказка, но дали таблета не е като таблетка – срещу скуката и остарялото ни образование? Има чудесни примери, които показат до каква степен образованието изостава от изискванията на съвременния живот. Достатъчно е да влезнем днес в един кабинет на лекар…. Например, кардиолог. И в една класна стая… После – да погледнем как са изглеждали те преди сто години. Няма как да не забележим разликите в лекарския кабинет… И как добре би се вписал съвременният учител в класната стая отпреди век (за съжаление). Вероятно, различието би било само в цвета на дъската. Нашето предизикателство е да променим тази картина на образованието, гледайки в бъдещето… Защото бъдещето – това са днешните деца.
Установено е, че човек запомня най-добре нещата, които обяснява на другите.
Водейки се от този принцип ви прелагам няколко приложения (безплатни), с помощта на които ще можете да създавате (вие и вашите ученици) флашкарти (за запомняне на различно учебно съдържание) и тестове (колко е забавно на децата да задават въпроси на своите съученици).
Започвам с нещо, което открих съвсем скоро. Какво ли би било да прослушвате важни събития – кои и кога са се случили… Това може да бъде направено, благодарение на Voice Flashcard Maker .
Записаните въпроси и отговори, после може да бъдат прослушани. Приложението е елементарно и възможно най-опростено. Няма категории, но би могло да е полезно при заучаване на думи и фрази от чужд език.
Друго приложение, което имам на телефона си (а скоро ще се появи на таблетите на класа) е CAQ (Create a Quiz/Test Maker) .
Създаването на различни тестове става бързо и лесно – би могло да се проектира предварително на лист (от учител или деца) и да се създаде след това на таблета. След което да се разменят таблетите и учениците да решават тестовете на своите съученици.
Няколко деца от класа започнаха да правят тест със задачи с таблично умножение и деление – така и те прилагат знанията си, а после техните съученици показват своите при решаването на задачите :).
Правят се флашкарти, в които може да се включи текст, готова снимка или да се направи на момента снимка, може да се използва и инструмент за рисуване. Има два режима при използване след това – режим за научаване (флашкарти) и за проверка (тест).
Подбирах тези приложения с мисълта за използване в класната стая, в която нямам интернет. Има и много други прекрасни програмки, но много от тях „искат“ интернет и така остават неприложими без неговото наличие. Може и вие да потърсите „своето“ приложение за запаметяване в GooglePlay.
Таблети и смартфони в класната стая? – И да не са просто заместители на химикалката и тетрадката? – Защо не?
Достатъчно е да поогледаме различните сайтове със свободни програми – и да проявим малко въображение. Аз лично използвам няколко подобни програмки на своите андроид-устройства – PicSay е сред тях.
Чрез тази програма може да се променя снимка – съществуваща вече на устройството или директно снимана в момента. В програмата има богатство от инструменти – за създаване на заглавие, „балончета“ за изписане на текст (възможност за правене на комикс), различни шрифтове и артистични текстови шаблончета, картинки, елементи.
Работата с програмата е лесна, направените файлове се записват на устройството, но при наличие на интернет има възможност за бързо изпращане на електронна поща, скайп и др.
Използвах PicSay с първокласниците през изминалата година – създадохме своя картинна азбука, която накрая сглобихме в ето това клипче – http://www.youtube.com/watch?v=bJ6YO0kyQjE
Ще се радвам да разбера за ваши идеи и реализирани проекти с тази програма!
Създателят на онлайн училището Khan Academy пред „Капитал“
Салман Кан определено обича да учи. Завършил е магистратура по бизнес администрация в „Харвард“. Само от технологичния институт в Масачузетс има три степени – една бакалавърска и две магистърски.
През 2004 г. решава да изпробва нещо иновативно: чрез видеоуроци по интернет той помага на своята братовчедка Надя, която е в седми клас, да изучи мерните единици. Резултатът е успешен и Надя влиза в групата на по-напредналите деца по математика. Скоро роднини и приятели затрупват Кан с молби да ги обучава и той решава да качи още видеоуроци в YouTube. В края на миналата година харвардският възпитаник напуска работата си като инвестиционен анализатор и се фокусира изцяло върху Khan Academy.
Това е сайт с
над 2000 видеоурока на разнообразни теми
– като се започне от математика, физика, химия, история, финанси и много други и се стигне до причините за икономическата криза от 2008 г. Всеки клип е дълъг между 10 и 20 мин., в които Салман Кан, без да показва лицето си, обяснява материала на човешки език. Сайтът е безплатен, няма реклама и се издържа от дарения. През тази година търсачка номер едно в света Google финансира начинанието на Кан с $2 млн., за да може видеоклиповете да бъдат преведени на най-разпространените езици в света.
„Хората все още не осъзнават, че онлайн видеото по заявка е поне толкова важно, колкото изобретяването на печатарската преса или дори писането. Това наистина ще промени начина, по който хората общуват и учат“, разказва Салман Кан пред „Капитал“. В момента той и екип от програмисти са се захванали с нелеката задача да превърнат Khan Academy в безплатно виртуално училище. Така целият свят ще има достъп до почти неограничено знание, записано на видео, а по-напредналите ученици ще могат да помагат на останалите. След десет години сайтът ще се превърне в операционна система за истинските училища, убеден е основателят на Khan Academy.
Решението да напусне основната си работа Кан определя като наивно. „Усетих, че социалната значимост на нещо като Khan Academy е толкова голяма, че все някоя фондация евентуално ще го подкрепи. Отне ми по-дълго време, отколкото очаквах, но наивността ми в края на краищата се отплати – намерихме финансиране“, разказва бившият инвестиционен банкер, поставен от списание Fortune в тазгодишната класация от 40 личности под 40-годишна възраст, които ще променят заобикалящата ни реалност.
„Живеем във времена, когато е необходим все по-малък капитал, за да направиш неща, които да променят света. Khan Academy е пример за това. Над 1 млн. уникални потребители посещават сайта всеки месец. Поддръжката за това излиза няколко хиляди долара. Е, и времето на един човек през последните няколко години“, споделя Салман Кан.
Нуждата от сайт като Khan Academy като че ли наистина е назряла, най-вече заради
неефективния модел на съществуващото образование
„В момента учителите представят концепции в лекции, създадени по калъп. Тъй като различните ученици имат свои специфични слабости, дори най-добрият учител е обречен да досади на по-голямата част от класа. След това, още същата вечер, учениците трябва да направят домашното си. На другия ден класът може и да ревизира част от пропуските в домашното, но най-малко един ученик няма да е разбрал материала“, смята Кан.
Следващата фаза идва, когато учителят реши да направи тест. Независимо от това дали отговорите на даден ученик са 50%, 70% или 90% правилни, класът продължава към следващия урок, който надгражда над материала, върху който е бил изпитан, продължава онлайн преподавателят. Това според него създава проблем, защото следващото знание стъпва на недобър фундамент.
За да илюстрира проблема, Кан дава пример с покупката на стара къща.“Няма да си кажете нещо в стил „добре, това е третокласна къща, само 80% от дървото е достатъчно здраво, за да поддържа покрива, но все тая, ще добавя втори етаж върху него“, посочва той. И продължава: „Колкото и глупаво да звучи това, точно така постъпваме с оценяването на учениците в момента – маркираме техните слабости и продължаваме напред. Дори отличният ученик, който има 95% верни отговори, има дупки в знанията си. Дори не ми се мисли за празнините при по-слабия ученик, който е отговорил грешно на 20% от въпросите“, продължава създателят на Khan Academy. По думите му съвременната образователна система насърчава тенденцията всяка следваща година в учебната програма да става все по-дразнеща за всички участници, заети в нея.
Непосредствената обратна връзка на Кан за ефективността на неговата видеобиблиотека е отношението на неговите роднини към проекта. „Изненадах се много, когато още в началото братовчедите ми казаха, че като учител ме предпочитат в YouTube, отколкото на живо. Според тях напрежението е по-малко, ако могат да спрат за малко видеото и да се върнат към по-стар урок, без никой да ги гледа накриво“, разказва онлайн преподавателят. Той сравнява гледането на 10-минутно видео със задаването на въпрос и слушането на дълъг и търпелив отговор.
От всичко това според него следват няколко нови неща. „Има учители, които дават на учениците да гледат видеоуроци вкъщи и чак след това да се упражняват в класната стая. По този начин обучението се превръща в интерактивно и социално преживяване,
където учениците си помагат взаимно
а учителите могат да проверят във всеки един момент какъв е техният напредък“, смята Кан.
Той е абсолютно уверен, че бъдещето със сигурност принадлежи на образованието чрез видео. „Представете си, че материалът се учи от видео, интегрирано в софтуер. Така учениците не продължават към следващия урок, докато не покажат, че знаят предишния на 100%. Благодарение на виртуалната среда те ще си помагат взаимно. Софтуерът записва всяко едно взаимодействие, за да измери напредъка“, казва Кан.
По този начин всяко взаимодействие е учене, упражнение и оценка едновременно. Според визията на Khan Academy този път оценката наистина е полезна и обективна. Най-малкото защото на учениците не се прилепват етикети, базирани на това, което те знаят в определен момент от времето.
Ако плановете на Khan Academy се осъществят, в бъдещата класна стая учителите ще имат нови роли. Те няма да създават тестове, да оценяват есета или да преподават механично. Вместо това ще получават доклади в реално време за свършеното от учениците, както и кои от обучаваните се нуждаят от допълнителна помощ. Важна промяна е, че наставниците ще правят преценки на основата на конкретни данни.
Другата тенденция според Кан е, че учителите все повече ще изпълняват ролята на ментори и съветници на своите ученици в проекти извън обучението. Например в композиране на музика, рисуване или пък програмиране. Ако видеотехнологията наистина достигне класната стая, нейните приложения вероятно ще надминат всички възможности на сегашното образование, смята той. Така че може би е добре да се запитате на какво вие може да научите света.
