За счупения прозорец

Когато бях малка… ме учеха какво е искал да каже някой автор. За мен това беше непонятно…  – Аз пишех стихотворения и знаех, че ценното е всеки сам да вижда нещо уникално в прочетеното и видяното. Исках да творя и да създавам… И имах учители, които оцениха моят стремеж, а не програмата… Не ме смачкаха…

Когато бях малка… ме учеха, че историята се учи, за да се разказват факти. За мен това беше непонятно. Аз исках да знам ЗАЩО нещо се е случило. Исках да знам нещата не само от една гледна точка –  тази в учебника. И имах учители, които оцениха моят стремеж, а не програмата… Не ме смачкаха…

Когато бях малка… ме учеха да уча за изпита, контролното, класното. За мен това  беше непонятно. Аз исках да знам нещо, защото запалваше искрицата в очите ми. И имах учители, които оцениха това… Не ме смачкаха…

Толкова неща учех в училище… А толкова малко ми потрябва. И се питам… Защо училището не ме научи как да бъда смела, да не се страхувам да опитвам… Защо трябваше да уча за едната оценка и ден след това да забравям всичко. Защо ни правеше да бъдем клюкари, да доносничим…. Да се подмазваме, да се съгласяваме под команда… Да зубрим… Да бъдем прости изпълнители?   Защо училището искаше да ни направи безразлични?

Няма нищо ново днес – днешното училище прави децата плахи, безразлични,  клюкари, завистници, подмазвачи, мразещи, сиви…. И… Ако ги няма учителите? Онези… които не мачкат…

Та това си мисля аз за училището… И защото имах учители – не сграда, не нов закон, не нови учебници, не целодневно и не прекрасни кабинети, а учителите –  са НАЙ- важното за децата… Заедно и в екип с родителите…

Поне при мен беше така. А при вас?

 

А защо за счупения прозорец?

В четвърти клас с един приятел счупихме стъкло на прозореца у дома. Сами отидохме до стъклар, взехме ново, сложихме (никак не пасна – това ми даде доста размисли как да използвам математиката в живота си), майка ми и баща ми усетиха веднага липсата на стъкло около два сантиметра, но просто ме прегърнаха и ми се радваха… Години след това разбрах защо. И разбрах, че може да ни научи грешката, ако е гарнирана с подкрепа….И любов.