Месец: август 2014

  • Кои качества правят учителите успешни?

    Кои качества правят учителите успешни?

    Какво правят успешните учители?

    Ако зададете този въпрос на страничен наблюдател, вероятно ще чуете, че успешният учител ангажира постоянно своите ученици с помощта на уникални обучителни стратегии. Може и да се изненадате от отговорите на учениците на същия въпрос – за тях успешният учител „прави ученето забавно“ и „той никога не се отказва от нас“.

    Да бъдем честни, има много стратегии, които може да използвате успешно в класната стая, но без значение от стила на преподаване най-ефективните учители имат едно общо – те знаят как да достигнат до учениците си в дългосрочен и положителен аспект.

    Ето и десет качества, които помагат за успешна и щастлива учителска кариера:

    1. Успешните учители имат високи очаквания от своите ученици.
    2. Успешните учители имат чувство за хумор.
    3. Успешните учители са с отлични познания в тяхната област.
    4. Успешните учители използват стратегии, които им позволяват да излизат извън рамката.
    5. Успешните учители поемат рискове.
    6. Успешните учители са последователни.
    7. Успешните учители общуват отлично с родители и ученици.
    8. Успешните учители са  „в час“  с най-новото  в технологиите.
    9. Успешните учители правят ученето забавно.
    10. Успешните учители са съпричастни с (емпатират на)  учениците си.

     

    А вие как мислите – какво прави един учител успешен? Споделете кои качества са важни според вас? Това ще обогати профила на успешния учител :)!

    Автор: Janelle Cox, TeachHube.com 

    (Janelle Cox пише в областта на образованието. Има магистърска степен по образование от колеж в Бъфало, Ню Йорк. Тя е главен експерт по образование в  About.com, пише статии за TeachHUB.com и TeachHUB Magazine. Може да се свържете с нея в Twitter @Empoweringk6ed, или във facebook –  Empowering K6 Educators

    Превод: Деси Миленкова (Сдружение За НОВО образование)

    Clipboard02

  • „Кажи ми и ще забравя, покажи ми и ще запомня, включи ме и ще разбера.“

    „Кажи ми и ще забравя, покажи ми и ще запомня, включи ме и ще разбера.“

    Спомням си времето, когато баща ми  ме учеше да връзвам вратовръзка. „Тате, можеш ли да ме научиш как се връзва това?“ – Той посегна и с ръце започна да връзва връзката както е на врата ми: „Гледай как става.“ Но от неговите действия всъщност аз не разбрах как да връзвам.  Най-накрая му казах: „Не, не го прави вместо мен – научи ме как да го правя!

    Истории  като тази ме карат да си припомням старата поговорка:

    Кажи ми и ще забравя; покажи ми и ще запомня; включи и мен и ще разбера. “

    Това просто твърдение има големи последици за това как някой запазва и прилага знанията. Колкото повече се фокусираме върху участието на учениците в обучението като образователна стратегия, колкото по-рядко показваме и  казваме – толкова по-вероятно е да изграждаме трайни знания в децата.

    „Място, където младите хора отиват, за да гледат как възрастните работят.“ Да, това е хумористично описание на училището, но то отразява голям проблем с традиционните модели на образование. Учителите първо работят усилено, за да учат и овладеят материала, а по-късно се впускат в една вихрушка да „влеят“ тази информация в главите на учениците. А какво правят през това време учениците? В повечето случаи седят и слушат, може би водят бележки, а по-късно – трябва да възпроизведат съдържанието на изпит. Учителят е този, който е учил, а после предава своето мислене на учениците.

    Това е стратегията „Казвам“ – едно наизустяване и рецитиране на това, което знае учителят от страна на учениците с малка вероятност да осъзнаят съдържанието. Стратегията „Показвам“ е едно ниво нагоре – разкриват се процеси, а децата потенциално могат да подражават на видяното. Едва ли и това е най-ефикасният начин за учене – учениците научават най-добре, когато им е позволено да работят самостоятелно с материала – със собствените си ръце и умове.

    Запитайте се:

    Колко често…

    Се фокусирате върху „Отговорът“, а не  върху самостоятелното му достигане от страна на децата?

    Позволявате „Какво трябва да научим днес?“  да пречи на разговорите, в които може да се споделят идеи?

    Приемате кратки и безлични отговори или такива, които са налучкани от учениците?

    Потрепвате, когато учениците  започват да решават задача или проблем в нова посока, която според  вас е грешна?

    Давате готови образци без възможност за съревнование между учениците?

    Очаквате от учениците да постигнат съвършен резултат от първи опит?

    Изисквате от учениците да са просто „добри слушатели“?

     

    Когато запаметяваме информация, тя отива в един от два различни типа памет в нашия мозък. Първият тип е т.нар. декларативна памет. Това е мястото, където се съхраняват факти и числа.

    Вторият тип памет в много отношения е по-ефективна – свързана е с конкретни действия, които правим. Всички знаем за израза „Това е като с карането на колело – веднъж като си се научил – е за цял живот“. Това не е като да запаметиш поредица от формули и изрази за постигане на координация. Тялото помни и при необходимост – мозъкът преконфигурира изпълнението. Процедурната памет е тази, която включва използването на предмети, движението на тялото като как точно да караме колело или да използваме химикал.

    Това важи и за класната стая и ученето – колкото повече учениците са въвлечени в процеса, а не в заучаването на информация, толкова повече техните умове и тела се преконфигурират, за да запазят наученото.

    Всяка от фразите по-долу поставят учителя в центъра на обучението – диктуващ съдържанието и процеса стъпка по стъпка, с много малко личен принос на всеки ученик.

    „Направи това.“

    „Използвай тази техника.“

    „Всички учим тези неща.“

    „Това е нивото ти (оценка). Това е всичко. „

    „Не можем да направим това.“

    „Следвай тези стъпки.“

    „Слушай ме“.

     

    А как биха могли да звучат:

    „Какво мислиш?“

    „Коя техника би искал да използваш?“

    „Какво ти е интересно да проучиш?“

    “ За домашно упражнявай това. „

    „Да го направим. Нека да отидем  там. „

    „Помисли за собствен начин за достигaне  до решение.“

    „Твори, създавай, изобретявай.“

    Тези фрази позволяват на учениците да се ангажират техните тела, сърца и умове в обучението. Чрез участие в този процес, учениците кодират съдържанието в своите процедурни и декларативни спомени, и наученото може да бъде прилагано и в други ситуации.

     

    из статия на Jordan Catapano в teachhub.com

     

    Jordan Catapano е учител по английски език в Чикагско предградие. Може  да го последват в Twitter вBuffEnglish, или посетете неговия уебсайт ACTWritingTips.com .

    Превод: Д. Миленкова

  • EveryTrail – отбележи всяка пътека

    EveryTrail – отбележи всяка пътека

    Clipboard21Първите дни след започване на учебната година… Час на класа… Темата? – Безопасност на движението. Поставена задача за домашно – „начертай своя безопасен път до училище“… Да, има учебни тетрадки с готова бланка, в която децата да попълнят своя път… (моя клас го направи миналата година – много се постараха)…

     

     

    Тази година ще се спуснем в предивикателството EveryTrail  .  Програмата проследява и очертава маршрут, като позволява във всеки момент да спрете, да направите снимка, да запишете коментар с информация. В нашия случай децата ще запишат своя път, като коментират светофари, опасни места, или свои впечатления.  Възможностите не спират дотук – създадените маршрути може да се споделят. Изминалия път може да се види в приложението в Google map, да се даде с упътване за пешеходци, така че да се види безопасния път.

    Ето и официалното видео за приложението.

  • PicsArt – Фото студио

    PicsArt – Фото студио

    Clipboard15За креативни и вълнуващи дейности.

    Едно невероятно приложение за обработка на изображение.
    Чрез PicsArt може да добавяте ефекти, филтри, рамки, светлини, да вмъквате текст и стикери, да вмъквате снимка в снимка – невероятно бързо и лесно. Може да създавате и колажи – в много варианти, с различни рамки.

    Горещо го препоръчвам! Ето и видео демонстрация на възможностите му:

  • Skitch  – програма за обяснения върху изображение

    Skitch – програма за обяснения върху изображение

    Clipboard08 Clipboard04 Clipboard06

     

     

     

     

     

     

     

     

    Има много приложения за добавяне на текст и „стикерчета“ върху изображение. Но мой фаворит сред изпробваните от мен си остава  Skitch – прекрасна програмка за компютри и смартфони/таблети с Андроид.

    Използва се в много сфери, за да  помогне на хората визуално да  споделят мислите си с другите. Ето няколко примера:
    ЗА ЗАБАВА
    Маркирайте снимки на глупави, готини, или вдъхновяващи неща, които виждате и ги споделете –  социални мрежи, електронна поща, SMS и др.
    ЗА ДОМА
    Анотиране на снимки на вашия двор, например.
    ЗА УЧИЛИЩЕ
    Споделяне на диаграма на земните пластове, а учениците отбелязват върху диаграмата, според поставената от вас задача.
    ЗА СЪБИТИЯ
    Снимайте  картата, маркирайте къде ще е събитието и може да го споделите с приятелите си, за да им покажете къде ще бъде.
    ЗА РАБОТА
    Отваряне на PDF и  подчертаване на промени.

    Ето и кратко обяснително видео: