Месец: октомври 2015

  • За народните будители

    За народните будители

    Picture1Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… Странно, но тази година никак не мога да го усетя… Сякаш нещо в мен се съпротивлява… От една страна – това яростно (при някои) противопоставяне с Хелоуин… От друга – ами… да… младите си се кефят на Хелоуин – и това си е…

    Ние, учителите (особено началните) можем да сме едни от най-добрите манипулатори на света… Можем да накараме своите ученици да направят стотици табла за народните будители, да рецитират, да пеят… Дори да си повярват…

    Но като се приберат у дома, децата ще дълбаят тиквите, ще се гласят с перуки и гримират… И да… ами… да – ще празнуват Хелоуин…

    Замислям се – какво виждат децата в света около себе си? Единствените будители (едни поругани от обществото будители) си остават техните учители… За какви будители говорим? Днес? О, боже…

    Днес виждаме само празни тикви – те са навсякъде около нас – та затова и празника ни е „Хелоуински“ – с празни тикви, с мрачни чудовищно-гротескни образи – точно като тези в обществото ни…

    Гледам снимките в гугъл-търсачката… Хора, живели преди 200-300 години… Хора, в странни костюми, със странни пера в ръцете си, с овехтели книги около тях… Това са БИЛИ нашите будители…

    И какво разбират децата ни? Будителите са нещо, което е било преди – нещо, което отдавна го няма, нещо, за което само си спомняме… Кичим паметниците с цветя.  А всъщност будителите… Ами… не би ли трябвало да си ги има?… Може ли едно общество да го има без тези хора, които са пламъчета в пустата тъмнина на невежеството и простащината? Днес просто няма такива…

    Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… И не ми е странно, че никак не мога да го усетя…

    Тиквите са нашата реалност…

  • Как оживяват мисловните карти

    Как оживяват мисловните карти

    Clipboard02Още преди две години стартирахме в класа ми (тогава втори клас) използване на мисловни карти в часовете. Постепенно децата се научаваха и сега, в четвърти клас, те правят своите мисловни карти с лекота. Правим ги по много различни начини – в тетрадките, на таблетите или онлайн. За мисловните карти е писано много, за това как добре подпомагат ученето. Те са чудесен начин да учим децата как да подбират важното, как да го систематизират и да учат и запомнят по-лесно.

    През тази учебна година използваме тези карти в часовете по Човекът и природата (най-вече). Резултатите са отлични, но се замислих – дали не можем дори  картите, които са в тетрадките им, да направим „интерактивни“. На помощ ми дойде едно приложение – вариант на онлайн инструмент, когото познавам много добре от публикациите на колежката ми Антоанета Миланова в нейния професионален блог. Става дума за Thinglink – отличен начин да „оживим“ изображения. Във варианта за таблети (и смартфони) има възможност за директна снимка, върху която да поставим линкове към други снимки, видеа или сайтове. Можем да отбележим различни точки, да добавяме текст. След това да споделим направеното в различните социални мрежи. Давам пример от мисловна карта по Човекът и природата на дете от класа ми  – Ванина, и как благодарение на приложението добавих информация, свързана с темата. С наличие на интернет и таблети в класната стая, това може да е задача към децата, което да направи по-интересен и вълнуващ изучавания материал.

    Давам пример за използване на инструмента и в час по Български език и литература – тетрадката е на Васил:

     

  • За бъдещето на професиите и професиите на бъдещето…

    За бъдещето на професиите и професиите на бъдещето…

    1039657_10202530382074539_1065208097_oУчейки по един онлайн курс в европейската училищна академия… Малко факти, взети от темите там….

    Преди десет години нямаше социални мрежи.  Десет години преди тези десет нямаше интернет. Ако сега вие работите в областта на web програмирането, онлайн пазаруването или създаването на мобилни приложения, това означава, че вашата професия не е съществувала преди двайсет години. Знаем ли  какво ще е бъдещето, каква ще е реалността след двайсет години? Дали тези, които учат сега за професия, ще успеят да си намерят тогава работа? Няма как да знаем това. Но според Европейската комисия 90 % от професиите в настоящето, се нуждаят от дигитални умения на практикуващите ги.

    И точно в такъв момент нашата образователна система забранява използването на смартфони? Забраната е нещо изключително опасно, защото всъшност прави забраненото изключително притегателно и сладко за тези, към които се отнася тя. Според мен не е добра идея да акцентираме на забрана, а на градивния въпрос „Как можем да използваме смартфоните (и таблетите) в класните стаи на БЪЛГАРСКОТО училище?“