За народните будители
Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… Странно, но тази година никак не мога да го усетя… Сякаш нещо в мен се съпротивлява… От една страна – това яростно (при някои) противопоставяне с Хелоуин… От друга – ами… да… младите си се кефят на Хелоуин – и това си е…
Ние, учителите (особено началните) можем да сме едни от най-добрите манипулатори на света… Можем да накараме своите ученици да направят стотици табла за народните будители, да рецитират, да пеят… Дори да си повярват…
Но като се приберат у дома, децата ще дълбаят тиквите, ще се гласят с перуки и гримират… И да… ами… да – ще празнуват Хелоуин…
Замислям се – какво виждат децата в света около себе си? Единствените будители (едни поругани от обществото будители) си остават техните учители… За какви будители говорим? Днес? О, боже…
Днес виждаме само празни тикви – те са навсякъде около нас – та затова и празника ни е „Хелоуински“ – с празни тикви, с мрачни чудовищно-гротескни образи – точно като тези в обществото ни…
Гледам снимките в гугъл-търсачката… Хора, живели преди 200-300 години… Хора, в странни костюми, със странни пера в ръцете си, с овехтели книги около тях… Това са БИЛИ нашите будители…
И какво разбират децата ни? Будителите са нещо, което е било преди – нещо, което отдавна го няма, нещо, за което само си спомняме… Кичим паметниците с цветя. А всъщност будителите… Ами… не би ли трябвало да си ги има?… Може ли едно общество да го има без тези хора, които са пламъчета в пустата тъмнина на невежеството и простащината? Днес просто няма такива…
Наближава празникЪТ… Ден, който наричаме на народните будители… И не ми е странно, че никак не мога да го усетя…
Тиквите са нашата реалност…
