Статията е съвместен труд на Йорданка Първанова и Десислава Миленкова
Светът на технологиите… Този вълнуващ свят, чрез който всеки ден научаваме и споделяме, общуваме и се забавляваме. Това е свят, в който, за да видим колко е часът поглеждаме телефоните си.
Понякога може и да ни е трудно да приемем дигиталния 21 век… Но това е светът на днешните деца.
Образованието би трябвало да работи в интерес на децата, а не срещу тях. Децата сега разполагат с необятно количество информация. Знаят ли как да я използват? Знаят ли как да отсеят най-важното от нея, онова, което е разбираемо и ще им бъде от полза? Задачата на учителя е да подпомага учениците в тяхното взаимодействие със света, да ги насочва към разнообразни варианти за извличане, синтезиране, анализиране и използване на информация.
Класната стая може да се превърне в извор на забавно учене. Всъщност – класната стая може да излезне извън стандартните си граници в училище. Можем да превърнем света в място, където децата да учат, да разрешават проблеми, да изследват и откриват сами нужната им информация. Реалният свят е най-добрата класна стая – мястото, където ученето продължава през целия живот. А учене чрез „правене“, чрез активно действие от страна на учениците е в пъти по-полезно от обикновеното, от онова стандартно стоене в клас, където учителят говори, а учениците са просто пасивни слушатели и зрители.
Къде е мястото на дигиталните технологии в тази променена учебна среда? От една страна в използване на образователен софтуер, който подпомага учителят в работата му. Продукти като Енвижън и Джъмпидо променят позицията на учениците в класната стая, правят ги активни участници в образователния процес.
Факт е, че учениците са в постоянно взаимодействие с технологиите – компютри и лаптопи, смартфони и таблети – това е тяхната реалност. Това предизвиква учителите да търсят начини за използването им в процеса на учене като средство не само за игра, но и за развитие на уменията на 21 век.
Това насочи авторите на настоящата статия към използване на таблетите и смартфоните в работата. Предизвикателството е, че чрез тяхното използване се променя средата – осъществява се излизането на процеса на учене извън пределите на училището. От друга страна е необходимо администриране на устройствата, подбор на образователни приложения, в зависимост от учебните цели както и пренос на тези приложения в личните устройства на децата.
Съвременният свят все по-често се „свързва“ (и буквално и преносно) с таблетите и смартфоните. Тези умни машинки имат една полезна (понякога) функция – когато пишем, може да подсказват думите ни – това спестява време, но често предложените думи са странни и неуместни. Една от подсказките, на думата „таблет“ е „таблетка“… Случайна подсказка, но дали таблета не е като таблетка – срещу скуката и остарялото ни образование? Има чудесни примери, които показат до каква степен образованието изостава от изискванията на съвременния живот. Достатъчно е да влезнем днес в един кабинет на лекар…. Например, кардиолог. И в една класна стая… После – да погледнем как са изглеждали те преди сто години. Няма как да не забележим разликите в лекарския кабинет… И как добре би се вписал съвременният учител в класната стая отпреди век (за съжаление). Вероятно, различието би било само в цвета на дъската. Нашето предизикателство е да променим тази картина на образованието, гледайки в бъдещето… Защото бъдещето – това са днешните деца.
Програмата е Greetings и в нея ми хареса това, че е лесна за използване. Може да се избира от готови шаблончета за картички, но може да се сложи и собствена снимка. Хубавото е, че има поле за въвеждане на текст (във вариант на кирилица шрифтът ще е по-обикновен), което дава възможност учениците да направят свой личен поздрав. Вариантът, на който съм се спряла при използването й е първо всеки да запише поздрава си в тетрадката, а след това – да го въведе в програмата.
