Тези дни срещнах статус в интернет:
„Защо трябва да доказвам на компютър, че не съм робот?“…
Звучи като анекдот, но е факт все по-бързото навлизане на роботизираните машини в съвременния свят. По някои данни, само след пет години те ще заемат над 10 млн. работни места. И не е учудващо, че навлизайки в живота ни, няма как да не се подготвяме и ние, а и децата, които учим, към тяхното манипулиране и управление.
Тръгвайки преди дни за Лондон, за да посетя най-голямото световно изложение за годината в областта на технологиите в образованието, очаквах среща с различни решения за използване на роботи в класната стая. Бих казала, че в действителност нямаше изненада в очакванията ми, имаше огромно количество подобни механизми, за всеки вкус и ни
во.
Възможността да бъда част от този празник на иновациите в областта на дигиталнните ресурси се осъществи благодарение на Дигитална Национална Колалиция (ДНК) и участието ми в проект с партньор google.org, през изминалата година. Идеята на проекта беше 12 дигитални отличници-учители от цяла България, заедно със свои помощници да обучават свои колеги от северозападна България. За мен това беше едно изключително преживяване – заедно с моите колеги и приятели Милена Борисова и Анна Господинова, с които направихме пет обучения в област Плевен.
На финала на проекта колегите дигитални посланици в клас и час имахме невероятния шанс да черпим вода от извора – bett2019.
Преди тръгването бях наясно с мащаба на събитието (бях присъствала вече веднъж през 2013 година, благодарение на Майкрософт) и затова набелязах няколко важни за мен областти, в които да търся ресурси, за използване в моята класна стая.
Областите, към които се насочих бяха тясно свързании с наблюдавани от мен проблеми, които смятам, че все повече ще се задълбочават.
Четене с разбиране

Проблем не само за България, от поколение на поколение децата четат все по-малко, макар възможностите и достъпът до книги да става все по-лесен. Очаквах в bett да видя решения в тази област, макар да бях наясно, че трудно бих могла да използвам предложенията, тъй като са на английски език. Насочих се към ресурси, в които мога да създавам свое съдържание. Така стигнах до закупуване на лиценз за платформа и една вълшебна пръчица (скоро повече за тях).
Роботи и програмиране

Бях убедена в „наводняването“ с подобни ресурси в Лондон, исках да намеря максимално полезните за мен и класовете, в които провеждам часове с такава насоченост. Основно търсех нещо, което да излезне от рамката на Скрач (абсолютно съм си го забранила за второкласниците, които догодина ще го изучават, а за третокласниците е скучноват). С изненада открих безплатна платформа, в която децата минават през нива за програмиране с повишаваща се сложност. Но в нея не това беше уникалното, а възможността учител (а и децата) сами да създават свои нива, които да бъдат разигравани (яко!).
С изненада видях, че BeeBots (доста популярна у нас в България) присъстваше на изложението и се радваше на голям интерес.
Вече се бях опарила при закупуване на роботче и сега гледах за такива, които се зареждат с USB кабел, а не са на батерии (излиза доста по-скъпо).
Разхождайки се забелязах чудесно роботче, което съчетава в себе си програмиране с реални, картонени блокове, използвайки и добавена реалност, което прави програмирането много, ама много яко и интересно! (има го и в България – Комплект за компютърно моделиране – Scottie Go!
СТЕМ и СТЕАМ

STEM е абревиатура, която преведена е Наука Технологии Инженерство и Математика (съответно развитие и насърчаване на учениците да се занимават в тези области).
STEAM добавя и изкуството като важно за емоционалното развитие ( и на т.нар. софт умения).

На изложението имаше вълнуващи предложения във всички области, включващи STEM и STEAM – сглобяване на платки с жички, крушки, електрически вериги, микроскопи (включително и такива, които се слагат на камерата на телефона), музикални инструменти, приложения, развиваши умения чрез правене. Разнообразието беше огромно.
Добавена реалност
Използването на добавената реалност в образованието е моя слабост и затова с интерес се оглеждах за продукти в тази област.
Признавам, очаквах по-голямо присъствие на приложения за добавена реалност, но голяма част от тях бяха само за iOS. Все пак видях книги (дори учебници), в които присъстваше знак за ресурс с добавена реалности и с насочване на дивайс оживяваше дигитален ресурс (Яко!). Въпреки многото ми молби, не ми продадоха някои от книгите с добавена реалност, но обещаха да се свържат с мен и да ми изпратят – така че, очаквам през следващите седмици да се сдобия с някои от тях. От друг щанд все пак успях да се добера до две такива книжки и с нетърпение очаквам да ги покажа на децата в класа. Факт е, че добавената реалност ще присъства все повече като основен дигитален ресурс в образованието.
Това бяха „моите“ области на търсене и във всяка една се сдобих с интересни ресурси и продукти, благодарение на спонсорството на Дигиталната национална Коалиция и google.org, Благодарна съм им за тази невероятна възможност да пренеса дигитални иновации в класната си стая и да ги споделя с колеги от България!
И още
3D принтери, Mikrobit, платформи за училищно администриране и безопасност, интерактивни дъски, многообразие от лекции и вдъхновяващи лектори, срещи със съмишленици, вдъхновение – това беше за мен bett2019. Тази година не видях българско присъствие, но за догодина тайно се надявам на достойно представяне на родните иновативни образователни фирми.







Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.