Тези дни срещнах статус в интернет:
„Защо трябва да доказвам на компютър, че не съм робот?“…
Звучи като анекдот, но е факт все по-бързото навлизане на роботизираните машини в съвременния свят. По някои данни, само след пет години те ще заемат над 10 млн. работни места. И не е учудващо, че навлизайки в живота ни, няма как да не се подготвяме и ние, а и децата, които учим, към тяхното манипулиране и управление.
Тръгвайки преди дни за Лондон, за да посетя най-голямото световно изложение за годината в областта на технологиите в образованието, очаквах среща с различни решения за използване на роботи в класната стая. Бих казала, че в действителност нямаше изненада в очакванията ми, имаше огромно количество подобни механизми, за всеки вкус и ниво.
Възможността да бъда част от този празник на иновациите в областта на дигиталнните ресурси се осъществи благодарение на Дигитална Национална Колалиция (ДНК) и участието ми в проект с партньор google.org, през изминалата година. Идеята на проекта беше 12 дигитални отличници-учители от цяла България, заедно със свои помощници да обучават свои колеги от северозападна България. За мен това беше едно изключително преживяване – заедно с моите колеги и приятели Милена Борисова и Анна Господинова, с които направихме пет обучения в област Плевен.
На финала на проекта колегите дигитални посланици в клас и час имахме невероятния шанс да черпим вода от извора – bett2019.
Преди тръгването бях наясно с мащаба на събитието (бях присъствала вече веднъж през 2013 година, благодарение на Майкрософт) и затова набелязах няколко важни за мен областти, в които да търся ресурси, за използване в моята класна стая.
Областите, към които се насочих бяха тясно свързании с наблюдавани от мен проблеми, които смятам, че все повече ще се задълбочават.
Четене с разбиране
Проблем не само за България, от поколение на поколение децата четат все по-малко, макар възможностите и достъпът до книги да става все по-лесен. Очаквах в bett да видя решения в тази област, макар да бях наясно, че трудно бих могла да използвам предложенията, тъй като са на английски език. Насочих се към ресурси, в които мога да създавам свое съдържание. Така стигнах до закупуване на лиценз за платформа и една вълшебна пръчица (скоро повече за тях).
Роботи и програмиране
Бях убедена в „наводняването“ с подобни ресурси в Лондон, исках да намеря максимално полезните за мен и класовете, в които провеждам часове с такава насоченост. Основно търсех нещо, което да излезне от рамката на Скрач (абсолютно съм си го забранила за второкласниците, които догодина ще го изучават, а за третокласниците е скучноват). С изненада открих безплатна платформа, в която децата минават през нива за програмиране с повишаваща се сложност. Но в нея не това беше уникалното, а възможността учител (а и децата) сами да създават свои нива, които да бъдат разигравани (яко!).
С изненада видях, че BeeBots (доста популярна у нас в България) присъстваше на изложението и се радваше на голям интерес.
Вече се бях опарила при закупуване на роботче и сега гледах за такива, които се зареждат с USB кабел, а не са на батерии (излиза доста по-скъпо).
Разхождайки се забелязах чудесно роботче, което съчетава в себе си програмиране с реални, картонени блокове, използвайки и добавена реалност, което прави програмирането много, ама много яко и интересно! (има го и в България – Комплект за компютърно моделиране – Scottie Go!
СТЕМ и СТЕАМ
STEM е абревиатура, която преведена е Наука Технологии Инженерство и Математика (съответно развитие и насърчаване на учениците да се занимават в тези области).
STEAM добавя и изкуството като важно за емоционалното развитие ( и на т.нар. софт умения).
На изложението имаше вълнуващи предложения във всички области, включващи STEM и STEAM – сглобяване на платки с жички, крушки, електрически вериги, микроскопи (включително и такива, които се слагат на камерата на телефона), музикални инструменти, приложения, развиваши умения чрез правене. Разнообразието беше огромно.
Добавена реалност
Използването на добавената реалност в образованието е моя слабост и затова с интерес се оглеждах за продукти в тази област.
Признавам, очаквах по-голямо присъствие на приложения за добавена реалност, но голяма част от тях бяха само за iOS. Все пак видях книги (дори учебници), в които присъстваше знак за ресурс с добавена реалности и с насочване на дивайс оживяваше дигитален ресурс (Яко!). Въпреки многото ми молби, не ми продадоха някои от книгите с добавена реалност, но обещаха да се свържат с мен и да ми изпратят – така че, очаквам през следващите седмици да се сдобия с някои от тях. От друг щанд все пак успях да се добера до две такива книжки и с нетърпение очаквам да ги покажа на децата в класа. Факт е, че добавената реалност ще присъства все повече като основен дигитален ресурс в образованието.
Това бяха „моите“ области на търсене и във всяка една се сдобих с интересни ресурси и продукти, благодарение на спонсорството на Дигиталната национална Коалиция и google.org, Благодарна съм им за тази невероятна възможност да пренеса дигитални иновации в класната си стая и да ги споделя с колеги от България!
И още
3D принтери, Mikrobit, платформи за училищно администриране и безопасност, интерактивни дъски, многообразие от лекции и вдъхновяващи лектори, срещи със съмишленици, вдъхновение – това беше за мен bett2019. Тази година не видях българско присъствие, но за догодина тайно се надявам на достойно представяне на родните иновативни образователни фирми.
Comments
No comment yet.