Blog

Днешното детство не е като онова, в което се катерехме по дърветата и ловяхме попови лъжички. Днес децата, в голяма част от времето си са пред телевизора или компютъра, със смартфон или таблет в ръце.

Децата са все по-изолирани от природата, все по-страхливи при досег с нея. Затова и приложения за смартфони, които предизвикват  тяхната активност извън дома са полезни и обект на търсене от много учители, за да бъдат използвани в класната стая. Мобилната технология е мощен инструмент за преподаване, за въвеждане и насърчаване на основните научни практики, като например наблюдаване, хипотезата, идентифициране и обмен на информация, и всичко това – докато сме потопени в природата.

Попаднах на чудесно приложение, което с удоволствие ще използвам в часовете по околен свят още тази година.

iNaturalist

Приложението дава възможност да запишем свое наблюдение (като снимка или видео) и да го споделим с цяла общност от природолюбители. Тъй като използва GPS, то веднага нашата снимка се появява на мястото, където сме я направили. Така някой след, когато види растение (или животно) в местността, да влезне в общността и да види повече информация за обекта.

На разходка на Витоша, въоръжени с мобилни устройства, децата биха могли да наблюдават растенията и да снимат  само определени – напр. тревисти или храсти (според дадена от учител задача). Може по-късно, в клас, да се разшири задачата – да се добави повече информация за сниманото растение.

 Един съвет – при снимане с таблети или смартфони е добре камерата да се настрои да добавя „гео етикети“ – така снимките, които се публикуват в приложението ще се появяват автоматично на картата в него.

Ето и кратко видео, което обяснява как се използва приложението:

Източник: www.edutopia.org

Това е игра. Не просто игра – това е играта на днешния ден. Бързо завладя Америка, а сега настъпва и в Европа. Признавам, и аз я играя… И то – с интерес.

Видео:

Но за какво става дума? Играта е актуализиран вариант на известната игра с карти, която „вървеше“ преди 15тина години заедно с известното филмче по телевизията. Покемон Го е  –  игра, в която с помощта на GPS и интернет вървите и търсите покемони (добавена реалност в реално време – вчера „хванах“ покемон в собствения си хол). Вие сте треньор, който хваща диви покемони, които да тренира и праща на битки в специални спортни зали. Докато вървите (само пеша – в играта се отчита скоростта на движението и няма как да видите покемоните докато сте с по-висока скорост – дори и с велосипед). Това, както и добавената реалност, с помощта на която виждате покемоните като реални обекти в средата около вас прави играта доста привлекателна. Има важни положителни елементи, които няма как да подминем. На първо място – движението, разходката. Играта не позволява да се движите на велосипед или с автомобил. Освен това, за да я играете трябва да посещавате т.нар. PokeStop, които обикновено са забележителности и интересни места. В играта се пресичат поколения – едни, които са играли на покемон карти и видеоигри и съвременните деца, за които игрите с добавена реалност са така близки.

Всъщност, играта се доближава много до това как виждам ученето в училище – извън класната стая, изследвайки света, учейки в реални условия. Колеги от Америка имат своите предложения как да се използва играта в класната стая. Ето и някои, които взаимствам:

Добавена РЕАЛНОСТ и създаване на истории

Обхождайки интересни места, учениците снимат обектите, където търсят покемони – това би могло да се използва в други проекти – например създаване на дигитална история в снимки. Лесен инструмент за създаване на подобни истории – https://spark.adobe.com/about/video

Умения за работа с данни

В играта има нещо като дневник, който записва час и дата на събитията. Учениците може да използват тези данни и да обобщават кога са се случили най-много събития, да направят графика по тях. Използването и анализирането на данни ще им помогне да развиват ценни умения, свързани с работа с информация.

Умения за работа с карта

Играта е свързана с търсене чрез GPS и карта на местността – бързо ориентиране при работа с карта.

Има рзлични предложения за развиване на социални умения с помощта на играта. Интересни са и хрумките за използване при работа с аутисти.

Ние, учителите имаме шанс да направим играта образователна и полезна – зависи само от нашето въображение. За да не избегнем онова на картинката по-долу. 🙂

Благодаря на Кирил

Източик:

http://blog.discoveryeducation.com/blog/2016/07/13/pokemongo/

Pokemon Go може да изтеглите от тук:

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.nianticlabs.pokemongo&hl=en

Когато ми се въртеше из главата идеята за това начинание, все още бяхме лятна ваканция. Видях я в един сайт, там имаше линк и за приложение за таблети… За съжаление – всичко беше платено. Така мисленно си реших, че ще осъществя идеята с реални предмети… Така се случи, че все пак част от начинанието е в електронен вид… За какво става въпрос?

Преди всичко – попаднах на този сайт – https://www.storycubes.com/apps – създаване на истории по дадени визуални образи върху кубчета…

Хареса ми идеята – а и така се доближаваше до това, което правехме с учениците през последните години (идеята за фантазния бином на Джани Родари)… Погледнах приложенията и все повече се запалвах… Когато колежката и приятелка Златка Чардакова обяви проекта си Малки писатели, реших да действам и съчетая нейната инициатива със замисленото от мен…

Отидох в най-близкия детски магазин и си купих пластмасови кубчета (5лв), изтеглих различни картинки, принтирах ги цветно (4лв), а после с „помощ от приятели“ (деца от класа) залепихме картинките по кубчетата и.. Ето, имаме си чудесен интрумент за създаване на истории… Очите на децата блеснаха – КЕФ, ще творим!!!

Няколко деца търкулнаха 4 кубчета, без да коментирам с думи какво е изобразено на картинките, които се паднаха, ги поставих на дъската и… Децата създаваха свои истории. Кой колкото може… (имаше време и за втори тур, за бързите)

Всичко, което написаха децата ще публикувам в една обща книжка, онлайн… Днес стартирах и бързам да споделя първите резултати – всички са писани в класната стая, без никаква намеса. Свежи, с въображение, близки до ежедневието, оригинални, забавни… Доволна съм от резултатите… Всъщност, не, не съм доволна… АЗ СЕ ГОРДЕЯ с резултатите на децата…

Ето и първа част от техните истории:

Read this free book made on StoryJumper

Още преди две години стартирахме в класа ми (тогава втори клас) използване на мисловни карти в часовете. Постепенно децата се научаваха и сега, в четвърти клас, те правят своите мисловни карти с лекота. Правим ги по много различни начини – в тетрадките, на таблетите или онлайн. За мисловните карти е писано много, за това как добре подпомагат ученето. Те са чудесен начин да учим децата как да подбират важното, как да го систематизират и да учат и запомнят по-лесно.

През тази учебна година използваме тези карти в часовете по Човекът и природата (най-вече). Резултатите са отлични, но се замислих – дали не можем дори  картите, които са в тетрадките им, да направим „интерактивни“. На помощ ми дойде едно приложение – вариант на онлайн инструмент, когото познавам много добре от публикациите на колежката ми Антоанета Миланова в нейния професионален блог. Става дума за Thinglink – отличен начин да „оживим“ изображения. Във варианта за таблети (и смартфони) има възможност за директна снимка, върху която да поставим линкове към други снимки, видеа или сайтове. Можем да отбележим различни точки, да добавяме текст. След това да споделим направеното в различните социални мрежи. Давам пример от мисловна карта по Човекът и природата на дете от класа ми  – Ванина, и как благодарение на приложението добавих информация, свързана с темата. С наличие на интернет и таблети в класната стая, това може да е задача към децата, което да направи по-интересен и вълнуващ изучавания материал.

Давам пример за използване на инструмента и в час по Български език и литература – тетрадката е на Васил:

Когато разглеждаме приложенията в play.google.com под заглавието на всяко едно от тях – независимо дали е програма или игра, се вижда един знак – PEGI, а след него – число. Най-често числото е PEGI 3. Какво означава това?
Всъщност това е рейтингова система на всяка игра или програма според възрастта. Тази система е валидна за цяла Европа и се отнася не само за игрите в магазина на play.google.com. Всяка игра, купена от магазин, съдържа един от долните етикети, които да помогнат на родителите при избор на подходяща игра за своето дете.

Как да разберем какъв е рейтингът на дадено приложение? Тази статия ще даде повече информация по въпроса.

PEGI 3 – Съдържанието на игри, дадени  в тази класация се смята за подходящо за всички възрастови групи. Някои прояви на насилие в комичен смисъл(като Bugs Bunny или Tom & Jerry анимационно-подобни форми на насилие) е приемливо. Играта не трябва да съдържа никакви звуци или картини, които е вероятно да изплашат малките деца.

PEGI 7 – Игрите и приложенията в тази категория са подобни на тези, които са в PEGI 3, но все пак съдържат сцени с лека форма на насилие или плашещи звуци.

PEGI 12 – Видеоигри, които показват насилие в графичен вид и  фантазен характер и / или  графично насилие изключващо такова спрямо човешки изглеждащи символи или разпознаваеми животни, както и видеоигри, които показват голота в графичен вид биха могли да попаднат в тази възрастова категория.

PEGI 16 – Този рейтинг се прилага при изобразяването на насилие (или сексуална активност)  изглеждащи по същия начин, както може да се очаква в реалния живот. Може да присъства груб език, използване на цигари и наркотици и изобразяването на престъпна дейност.

PEGI 18 – Класификацията за възрастни се прилага, когато нивото на насилието достига етап, в който  се превръща в изображение на грубо насилие и / или включва елементи на специфични видове насилие. То може да включва графично сексуално съдържание, дискриминация или използване на наркотици.

Източник: www.pegi.info