Blog

Това е част от реч по случай удостояването на Джон Гатоу със званието „Учител на годината на щата Ню Йорк“ за 1991 г. Взето от книгата “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” от Джон Гатоу.

Смразяващото е, че вместо да променяме тези уроци, ние въвеждаме технологиите, за да ги усъвършенстваме… ClassDojo, обърната класна стая… Ако не променяме уроците, тези инструменти се превръщат в отличен техен помощник. Почти несъзнателно отказах някои от тях, сега вече знам защо…

 

Седемте училищни урока

 1. Объркване

Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни. знание.

Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти. Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите и теориите нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. Това се забелязва по-трудно в началните класове, където йерархията на училищния опит като че изглежда по-смислена.

2. Класова принадлежност

Номерираните класове показват на децата, че всеки си има място в пирамидата и няма начин да го напусне, освен ако не владее трикове с числа. В противен случай трябва да си стои там, където са го сложили.

3. Равнодушие

Урокът, който преподават звънците, е, че няма работа, която да си струва да бъде завършена докрай. Защо тогава да се вживяваме в каквото и да било? Годините, прекарани в компанията на училищния звънец, обработват всички, с изключение може би на най-издръжливите, да живеят в свят, в който няма нищо достатъчно важно.

4. Емоционална зависимост

Звездички, пчелички, корекции с червен химикал, усмивки и намръщени лица, награди, похвали и мъмрения — аз уча децата да подчинят волята си на предопределената от властта йерархия.

 5. Интелектуална зависимост 

Петото, на което уча децата, е интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителят да им каже какво да правят. Това е най-важният урок, който им преподавам: винаги трябва да чакаме някой, който знае повече от нас, да придаде значение на живота ни. Всички важни решения се взимат от експерт; единствено аз, учителят, мога да определям какво трябва да учат децата в класа ми.

Лошите ученици, естествено, се съпротивляват, макар че им липсват понятия, с които да изразят това. Те упорстват да решават на своя глава какво и кога да учат. Как бихме могли ние, учителите, да оцелеем, ако допуснем това? За щастие съществуват изпитани с времето процедури за пречупване на тези деца, които дават отпор. Естествено, процесът се затруднява в случай, че те имат порядъчни родители, които им се притичват на помощ, но това се случва все по-рядко въпреки лошата слава на училищата.

 6. Условна самооценка

Нашият свят не би устоял дълго, ако го залее поток от уверени хора. Ето защо уча децата, че тяхната самооценка трябва да зависи от нечие експертно мнение. Класът ми бива непрекъснато оценяван и критикуван.

Всеки месец на родителите на ученика се изпраща формуляр, който ги уведомява дали трябва да му демонстрират одобрението си или не. Надлежно и прецизно, в проценти, е отбелязано точно колко недоволен трябва да е родителят от детето. Екологията на „доброто“ училище зависи от постоянното поддържане на недоволство…

 7. Няма къде да се скриеш

Седмото, на което уча децата, е, че човек няма къде да се скрие. Уча ги, че са под непрекъснат надзор, че са постоянно наблюдавани от мен и колегите ми.

 „Понякога животът те удря по главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам, бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате. Това е вярно както за работата ви, така и за любовта ви. Работата ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Като всички въпроси, свързани със сърцето, ще откриете, това, което търсите. А всяка добра връзка става все по-добра с годините. Така че продължавайте да търсите. Не се примирявайте.“

 

[Стив Джобс, Реч пред студенти от Станфордски университет, 2005 г.]

Съжалявам, че ще го кажа… Но в България се смята (надявам се, не за дълго), че колкото по-скучно е едно нещо – толкова по-научно и сериозно е то. През годините съм присъствала на много презентации на наши професори и доценти – за съжаление – все скучни… Върхът беше с презентация, направена в prezi.com – прекрасен инструмент за създаване на презентации… Стига да си наясно какво искаш да кажеш на хората… Та – за въпросната презентация… На доцент… Това е случай, в който видях как нещо интересно като инструмент, може да послужи за правене на изключително скучна, суха, но много НАУЧНА презентация…

Пътуванията ми насам-натам по света ми показаха съвсем друго – на световно ниво презентациите се нуждаят от всичко друго, само не и от… „презентации“ :)))). Всичко е в личното присъствие и в дозираното използване на разнообразието, което ни предоставя технологията… И тук акцентът е на „дозирано“…

Наскоро видях класация в powtoon (скоро ще говоря за този тип презентации на конференцията в Перник) на най-добрите презентации. Какво използват и как – личности като Стив Джобс, например…

 

Какво можем да научим за презентирането… Позволявам си да преведа част от анализа на презентациите, включени в топ 5.

Какво можем да научим от стила на Стив Джобс?
Без подточки
Минимално използване на текст
Ефективни визуализации
Способност за разказване на подкрепящи истории
Вдъхновяващ и емоционален тон, който подкрепя основните моменти

https://www.youtube.com/watch?v=c_m2F_ph_uU

 

Какво можем да научим от стила на Ейми Тан?
Без подточки
Ефективно използване на текста
Мощни визуализации
Способност за разказване на подкрепящи истории
Хумор

Какво можем да научим от стил на Сюзън Каин?
Способност за разказване на подкрепящи истории
Хумор
Подкрепящи елементи, за да се създаде интрига
Вдъхновяващ и емоционален тон, изражения на лицето и жестове с ръце

 

Източник: PowToon